В продължение на голяма част от съвременната история, връзката между международните корпорации и националните държави е била неразривна. Тази симбиоза често е представлявала мощен двигател за икономическо развитие, но и за експанзия на влияние.
Примерите от миналото са красноречиви: Великобритания и Нидерландия, чрез своите колониални империи, извличаха значителни финансови ползи от предприятията си в Индия, докато в замяна осигуряваха на тези компании непоколебима военна и дипломатическа подкрепа. Подобна беше ситуацията и с индустриалните гиганти като немския Krupp и японския Mitsubishi, които доприбягаха съществено за индустриализацията на своите държави, подпомагани от правителства, гарантиращи им достъп до суровини и нови пазари извън националните граници.
Не по-различно е било и поведението на Съединените щати, където редица международни интервенции са имали за цел да подсигурят на американски петролни фирми достъп до стратегически чуждестранни ресурси. Тази дълбока обвързаност между корпоративни интереси и държавна мощ е била отличителна черта на глобалната икономика. От началото на 80-те години обаче, тази динамика започва да претърпява съществени изменения…
