Традиционно, отслабването на американския долар се възприема като добра новина за развиващите се икономики. Причината е проста: правителствата в по-бедните държави често поемат значителна част от своите задължения във валутата на САЩ. Следователно, когато доларът губи стойност спрямо другите световни парични единици, тежестта на тези дългове автоматично намалява, предлагайки така желаното финансово облекчение.
През първата половина на 2025 г. станахме свидетели на точно такъв сценарий – щатската валута отбеляза спад от приблизително 10% спрямо основните си конкуренти. Логично би било това да предизвика вълна от оптимизъм сред политическите ръководители в развиващия се свят. Вместо това обаче, ситуацията породи почти всеобща тревога и притеснения.
Тази неочаквана реакция има своите корени в причината за обезценяването на долара. Сривът му не беше резултат от органичен икономически процес, а пряка последица от търговската война, подета от тогавашния президент Доналд Тръмп. От самото си встъпване в длъжност, г-н Тръмп демонстрираше склонност да подрива утвърдени международни търговски споразумения и да предизвиква традиционни съюзи, въвеждайки мита и протекционистични мерки.
Именно тази агресивна и непредсказуема политика, която разрушаваше десетилетия на изградени търговски отношения и глобални вериги за доставки, генерираше огромна несигурност на световните пазари. Въпреки че по-слабият долар номинално облекчаваше дълга на развиващите се страни, потенциалните негативни последици от нестабилната международна търговска среда, нарушените доставки и евентуалното забавяне на глобалния икономически растеж, бяха значително по-страшни. Това обяснява защо дори икономическото облекчение, произтичащо от поевтиняващия долар, не успя да успокои опасенията, а напротив – беше посрещнато с дълбоко безпокойство.
