България отбелязва значителен напредък по пътя си към присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което потенциално може да се случи още до края на 2026 или 2027 година. Това стана ясно от изявлението на генералния секретар на организацията, Матиас Корман, по време на визитата му в София. От общо 25 направления за преглед и оценка, целящи привеждането на българските политики в съответствие със стандартите на ОИСР, вече 18 са успешно завършени, като само през изминалата година е постигнат прогрес в 11 от тях.
Въпреки окуражаващите резултати, политическата нестабилност и предстоящите избори в страната крият риск от забавяне на процеса. В тази връзка Корман отправи призив към българския парламент да ускори работата си и да постигне максимален напредък по необходимите законодателни промени през следващите два месеца, преди старта на предизборната кампания. По думите му, това би поставило България в много по-добра позиция да финализира процеса по присъединяване в срок.
Секретарят очерта няколко ключови области, изискващи незабавни реформи. Сред тях са изменения в антикорупционното законодателство, подобряване на управлението на публичните компании, включително избора на бордове и финансовата им отчетност, както и законодателни промени в сферата на управлението на отпадъци, касаещи рециклирането и повторната употреба на опаковки. Необходими са също корекции в закона за частните охранителни фирми. В сферата на публичното управление акцентът пада върху повишаване ефективността на съдебната система, засилване на контрола върху финансирането на политическите кампании и приемане на закон за лобизма.
Освен конкретните изисквания за членство, ОИСР отправя и редица препоръки за подобряване на икономическата и фискалната политика на България. Те включват реформи в пенсионната система, преразглеждане на някои данъци и цялостна промяна в образователната система. Организацията съветва държавата да затегне фискалната си политика след години на бюджетни дефицити. Според прогнозите, ако страната продължи по настоящия си път, публичният дълг може да достигне близо 90% от БВП към 2050 г., спрямо около 25% в момента. Фискална консолидация през следващите години, с акцент върху разходите за пенсии и здравеопазване, би могла да задържи дълга на сегашните нива.
Корман подчерта, че дефицитът в пенсионната система е сериозен натиск върху държавните финанси и предлага три възможни решения: намаляване на пенсионните плащания, увеличаване на осигуровките или повишаване на възрастта за пенсиониране. Сред препоръките е и въвеждането на мултифондов модел във втория стълб на пенсионната система, което вече е задвижено от правителството. ОИСР също така препоръчва данъците върху превозните средства и горивата да се ребалансират, така че по-замърсяващите автомобили да се облагат с по-високи ставки, докато паралелно с това се укрепва общественият транспорт, включително железопътният.
Българската икономика показва стабилен растеж, но икономическият обзор на ОИСР прогнозира забавяне на ръста на БВП до 2.6% през 2026 г., както и забавяне на инфлацията. Въпреки това, значителното изоставане в производителността на труда спрямо средните стойности за страните от ОИСР налага спешни реформи в различни сектори. За целта организацията препоръчва намаляване на бариерите пред навлизането на пазара и засилване на конкуренцията. Подчертава се необходимостта от подсилване на независимостта и правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), като членовете ѝ следва да се избират въз основа на професионални качества, а не партийни кандидатури.
Освен това, корупцията продължава да подкопава конкуренцията и усложнява бизнес средата. Според ОИСР, ако България успее да сведе нивата на корупция до тези във Вишеградската четворка (които все още са над средните за организацията), това би довело до 4.3% ръст на БВП на човек през десетте години след въвеждането на мерките.
Сериозни промени се налагат и в образователната система. ОИСР отбелязва, че българските ученици са принудени да избират тясна специалност твърде рано – още след седми клас, което ограничава бъдещите им професионални възможности. Ниските резултати на България в международния тест PISA подчертават нуждата от реформи не само в учебните планове, но и в работния процес на учителите, включително преместването на квалифицирани преподаватели в по-бедни райони. За подобряване на производителността е необходимо също така да се отделят повече средства за научноизследователска и развойна дейност.
Въпреки значителния напредък в намаляването на емисиите спрямо нивата от 1990 г., ОИСР посочва, че България трябва да задълбочи своята климатична политика.
