Следвоенният световен ред, който послужи за основа на Европейския съюз, днес е подложен на безпрецедентен натиск. Традиционните гаранции за сигурност ерозират, а глобалната търговска система се фрагментира в обособени блокове. В този усложнен пейзаж, стратегическото съперничество между Съединените щати и Китай поставя Европа пред сериозния риск да се превърне по-скоро в пасивна сцена на чужди интереси, отколкото в активен и влиятелен фактор на международната сцена.
В светлината на тези трансформации, въпросът вече не е дали Европейският съюз трябва да претърпи промяна, а как да осъществи тази метаморфоза достатъчно бързо и решително. На фона на тези екзистенциални предизвикателства, идеята за формиране на “твърдо ядро” от държави членки отново набира скорост като потенциален път за излизане от кризата и укрепване на общата позиция.
