Китай, някогашният световен първенец по население, днес е изправен пред сериозна демографска криза, характеризираща се с анемична раждаемост. В опит да стимулира двойките да имат повече деца, Пекин предприе нова, доста спорна мярка – въвеждането на 13% данък върху добавената стойност (ДДС) за контрацептивите, включително презервативи и противозачатъчни. Този ход, влязъл в сила от 1 януари, предизвиква сериозен скептицизъм сред експертите.
Според Дъдли Л. Постън-младши, професор по социология в Тексаския университет A&M, който изучава китайската демография от близо четири десетилетия, подобни политики са обречени на провал. Той не очаква новите действия да имат каквото и да е значимо въздействие върху раждаемостта, която към момента е едва 1.0 дете на жена – далеч под коефициента от 2.1, необходим за поддържане на броя на населението.
Новият данък е по-скоро символичен. Кутия презервативи струва около 7 долара, а месечна доза противозачатъчни – около 19 долара. Добавените няколко долара на месец чрез ДДС са незначителен разход в сравнение със средната сума от 77 000 долара, необходима за отглеждането на дете до 18-годишна възраст в Китай, като тази цифра е значително по-висока в градските райони. Паралелно с това, услугите за детски грижи и запознанства остават безплатни, а миналата година правителството отпусна над 12.7 милиарда долара за програми за детски грижи, включително еднократна помощ от около 500 долара за всяко дете под три години.
Китай не е единствената нация, която се бори с ниска раждаемост чрез пронаталистки политики. Много азиатски държави вече са опитали и се провалили. Сингапур, например, десетилетия наред прилага програми като платено майчинство, детски надбавки, данъчни облекчения и дори ограничаване на строителството на малки апартаменти, но раждаемостта там остава една от най-ниските в света – около 1.2. Южна Корея, с най-ниската раждаемост в света от 0.7, е похарчила над 200 милиарда долара от 2006 г. насам за финансови стимули, но коефициентът продължава да пада.
Иронията е, че настоящата демографска ситуация в Китай до голяма степен е резултат от собствените му политики. Десетилетия наред политиката на едно дете успешно свали раждаемостта от 7.0 в началото на 60-те години до 1.5 през 2015 г. Въпреки че впоследствие тези ограничения бяха разхлабени – първо до две, а след това до три деца – тези промени не доведоха до очаквания бейби бум. Вместо това, раждаемостта продължи да спада до 1.2 през 2021 г. и 1.0 през текущата година.
Експертите посочват, че основните причини за ниската раждаемост днес са по-скоро свързани с модернизацията на обществото, урбанизацията и личния избор. Китайските двойки избират да имат по-малко деца заради значително по-високите разходи за живот и образование. Китай е сред най-скъпите страни за отглеждане на дете спрямо средните доходи, а таксите за образование са по-високи в сравнение с много други държави.
Демографите също така говорят за “капан на ниската раждаемост”, хипотеза, според която, когато раждаемостта падне под 1.5 или 1.4, е изключително трудно тя да се повиши с повече от 0.3. Това се дължи на фундаментални промени в стандарта на живот и разширените възможности за жените. В този контекст, както историческите промени в броя на позволените деца, така и символичният данък върху контрацептивите, едва ли ще успеят да обърнат настоящите демографски тенденции в Китай.
