В обширно интервю пред “Капитал”, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов представи своята гледна точка за мястото и ролята на България в динамичната международна обстановка. Той акцентира върху необходимостта от изключително умела дипломация и стратегическо позициониране, което определи като “висша форма на политиката” в условията на множество глобални разломи.
Според Борисов, настоящият момент е безпрецедентно сложен, изисквайки дълбоко познаване на ключовите играчи на световната сцена. Той подчертава, че само неговият опит му позволява да навигира успешно между Европейския съюз и Съединените щати, без България да поема ненужни рискове. Като доказателство за международния авторитет на ГЕРБ, Борисов изтъкна множеството кадри на партията, които са заели високи постове в европейски и международни институции – от еврокомисари до представители в Европейската сметна палата и Международния валутен фонд, включително Кристалина Георгиева, Илияна Иванова, Мария Габриел и Екатерина Захариева.
Лидерът на ГЕРБ категорично заяви, че “твърдата котва” на България остава членството в Европейския съюз. Той посочи, че именно Брюксел е осигурил на страната жизненоважна подкрепа чрез Плана за възстановяване и устойчивост, както и напредък по пътя към Шенген и еврозоната. Същевременно, отношенията със САЩ също са стратегически важни. Борисов припомни за сключените през 2019 г. споразумения с администрацията на тогавашния президент Тръмп в пет ключови области – енергетика, отбрана и сигурност, които по думите му са изпълнени изцяло. Това обяснява и засиления американски интерес към инфраструктурни проекти като “Балкански поток”, към “Лукойл”, оптичните мрежи и темата за атомната енергетика в България.
Борисов отбеляза, че напрежението между САЩ и водещи европейски държави като Германия, Франция и Нидерландия представлява сериозен разлом. В този контекст той изтъкна своята способност да води директни преговори с президента Тръмп, което е гарантирало приятелските отношения на България с Вашингтон и признанието от американския бизнес, за разлика от други европейски лидери като Виктор Орбан, които са имали проблеми с Европейската комисия.
В анализа си за глобалните предизвикателства, Борисов засегна и ситуацията във Венецуела, описвайки я като специфична, с “абсолютен диктатор” и действия, които донякъде оправдават подходите на Тръмп. Той обърна внимание и на други разломи – между НАТО и Европейския съюз, както и на зараждащите се по-тесни отношения между Русия и САЩ, като посочи, че цената за това може да е Украйна.
Лидерът на ГЕРБ изрази загриженост и от вътрешните процеси в ЕС, където популистки партии като “Алтернатива за Германия” и “Национален сбор” на Марин льо Пен набират все по-голяма подкрепа, отразявайки доктрината “Тръмп-Мъск” (MAGA). От тази доктрина той изведе като водеща дума “мир”, подчертавайки необходимостта от бързо дипломатическо решение за конфликта в Украйна. Според него, военно решение за Украйна срещу Русия е нереалистично, а обществото ще търси край на кръвопролитията, подобно на Минските споразумения.
Борисов предупреди и за потенциалните икономически последици от обтягането на отношенията между САЩ и Европа. Той посочи, че евентуални американски мита от 10% или 25% биха нанесли двоен удар върху европейската икономика – както върху износа, така и върху потребителите, които ще плащат по-високи цени за вносни стоки и технологии.
Въпреки ограничената си тежест на международната сцена, България ще бъде изправена пред ситуации, в които ще трябва да заема позиция. Борисов припомни свои предишни предложения за укрепване на външните граници на ЕС, които днес са модел за подражание, както и идеята за обща европейска отбрана, по аналогия с Варшавския договор, която да включва България, Гърция и Румъния като източен фланг на НАТО. Той подчерта, че който подценява военната мощ и мобилизация на Русия, ще бере ядове, въпреки личната му позиция да не купува руски стоки.
