Принципът за автономност на централните банки е дълбоко вкоренен в историята на финансовите институции. Още през 1806 г., Наполеон Бонапарт разсъждава върху необходимостта от баланс, заявявайки, че Френската централна банка трябва да бъде достатъчно ръководена от правителството, но без прекомерен контрол. Тази деликатна граница между политическо влияние и професионална независимост остава актуална и днес.
Въпреки тази вековна мъдрост, съвременната политическа действителност често поставя под въпрос установените норми. Ярък пример за това е интензивният натиск, упражняван от бившия американски президент Доналд Тръмп върху Федералния резерв. В продължение на повече от година, администрацията му настояваше за по-агресивно понижаване на основните лихвени проценти, въпреки автономния мандат на институцията.
Ескалацията на тази кампания достигна връхна точка в средата на януари, когато публичните критики към председателя на Фед, Джером Пауъл, станаха особено остри. Този сценарий не е уникален за Съединените щати. Нарастващото политическо вмешателство във функциите на централните банки е глобална тенденция, която предизвиква сериозни дебати относно стабилността на финансовите системи и доверието в институциите.
