Българската политическа сцена е пред потенциална трансформация с очакваното включване на президента Румен Радев в партийната надпревара. Според политолога Първан Симеонов, основател на социологическата агенция “Мяра”, основният въпрос, който ще определи ефектите от този ход, е дали той ще доведе до съществени промени в съдебната система.
Симеонов акцентира, че вместо към промяна на конституционния ред, Радев изглежда се насочва към трансформация на партийната система. Ключовата интрига е дали неговото присъствие в Народното събрание би могло да консолидира тематично мнозинство от над 160 гласа, необходимо например за избор на Висш съдебен съвет. Именно тук, според анализатора, трябва да се търсят най-големите последствия от евентуалното му влизане в активната политика.
Относно въздействието върху партийния живот, макар и без конкретни данни на този етап, Симеонов отбелязва заявката на Румен Радев да се позиционира срещу “корупционери, съглашатели и екстремисти”. В същото време, след евентуални избори, не е изключено търсенето на колаборация, насочена срещу Делян Пеевски и Бойко Борисов. Важен въпрос в такава ситуация е дали Борисов ще предприеме опит да се разграничи от Пеевски и ако го направи, дали ще бъде припознат като потенциален партньор в бъдеща конфигурация.
Предполагаемата електорална база на новия политически проект би могла да черпи гласове от по-носталгични, консервативни и про-източни формации, които са част от българския политически пейзаж. Това би запълнило до голяма степен празното пространство, оставено от БСП. Освен това, се очаква Радев да привлече подкрепа от партии като “Възраждане”, МЕЧ, “Величие” и “Има такъв народ”. Най-важният фактор обаче ще бъде дали той ще успее да мобилизира негласуващи граждани и да активира нови избиратели.
Протестите от декември пораждат надежди за по-активно участие на младите хора в изборния процес. Подобен ефект, макар и малък, но със значимо младежко присъствие, беше наблюдаван през април 2021 г. Ако съществува търсене на бунтарски, младежки вот, голяма част от него би могла да се насочи към евентуален проект на Радев, тъй като не всички млади българи споделят либерални възгледи.
Възможните комбинации за управленска коалиция зависят от това дали Радев ще успее да генерира “вълна” от подкрепа. Това би довело до качествено нова ситуация с два възможни сценария: самостоятелно мнозинство или доминираща коалиция. Въпреки това, най-същественият въпрос остава формирането на тематично мнозинство за съдебната власт – не само колко гласа ще събере, но и с кои политически субекти ще ги постигне. Това е както количествен, така и качествен аспект на предстоящите политически процеси.
