Присъединяването на България към еврозоната представлява не просто формален институционален акт, а връхна точка на продължителен процес на икономическа интеграция, хармонизиране на политики и споделена отговорност, осъществен често в предизвикателни условия. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на среща с посланиците на Европейския съюз у нас, организирана от Представителството на Европейската комисия в София.
Централният банкер припомни, че през последните години страната е преминала през периоди на вътрешна политическа нестабилност, но въпреки това е успяла да запази макроикономическата и финансовата си стабилност. Радев обаче подчерта, че фискалната дисциплина – традиционен стълб на българската икономическа рамка – е била подложена на натиск. В този смисъл членството в еврозоната не бива да се разглежда като признание за минали постижения, а по-скоро като структура, която засилва отговорността и стимулира провеждането на предпазлива и ориентирана към бъдещето макроикономическа и фискална политика.
Управителят на БНБ обясни, че България на практика е функционирала като „де факто икономика от еврозоната“ в продължение на много години. Валутният борд, обвързан с еврото, е създал стабилни очаквания и е формирал политическия избор по начин, съпоставим с участието в Икономическия и паричен съюз, но без представителство в неговите органи за вземане на решения. Приемането на еврото преодолява тази дългогодишна институционална асиметрия, като привежда отговорността в съответствие с представителството.
Преходът на България към единната европейска валута се осъществява на фона на засилена глобална несигурност, характеризираща се с геополитическо напрежение, икономическа фрагментация, шокове от страна на предлагането и финансова волатилност. Тези фактори продължават да подлагат на изпитание както икономиките, така и институциите по света, отбеляза Димитър Радев. В този контекст ролята на Европа е централна. Еврозоната не е просто парична система, а котва на стабилност във все по-сложна глобална среда. Нейната сила произтича от основаното на правила сътрудничество, институционалната дълбочина и координираните действия. Разширяването на еврозоната, когато е базирано на реална подготвеност, укрепва тези качества и засилва целостта на общата рамка.
Радев подчерта, че България подхожда към членството в еврозоната с ясно осъзнаване на своята отговорност. Страната не възприема участието си в Европейската централна банка и Евросистемата като защита от необходимостта от адаптация, а като ангажимент към дисциплина, последователност и конструктивно участие – особено при по-сложни и изискващи обстоятелства.
На събитието присъства и българският патриарх и Софийски митрополит Даниил. Димитър Радев поясни, че присъствието на духовния глава следва да се разбира не в конфесионален смисъл, а като израз на институционална приемственост и обществено доверие. Той допълни, че България, подобно на много европейски общества, цени символите на стабилност и устойчивост – същата логика, която стои в основата на нейната парична рамка и намира отражение в дизайна на българските евро монети, съчетаващи националното наследство с общата европейска валута.
България официално се присъедини към еврозоната на 1 януари, превръщайки се в нейната 21-ва членка. Еврото вече е законно платежно средство в страната. С това управителят на Българската народна банка става член на Управителния съвет на Европейската централна банка с право на глас, а българският министър на финансите влиза в състава на Еврогрупата – неформалния орган, обединяващ финансовите министри на държавите, използващи еврото. Паричната политика на България излезе от режима на валутен борд, поддържан от 1997 година, и стана част от паричната система на еврозоната, която вече включва 20 други страни с общо население над 357 милиона души.
