България е на прага да влезе в еврозоната, стъпка, която според виден румънски политик ще ѝ осигури значително конкурентно предимство пред Румъния. Бившият министър-председател Теодор Столожан изрази убеждението си, че членството в единния валутен съюз ще облагодетелства България във всички сектори, особено в туризма, докато северната ни съседка продължава да отлага този стратегически ход.
В ефира на румънската телевизия Диджи 24, Столожан, който оглавяваше правителството между 1991 и 1992 г. и е дългогодишен член на Национално-либералната партия, подчерта своята последователна подкрепа за въвеждането на еврото в Румъния. Той прогнозира, че още до края на настоящата година ще стане очевидна разликата в международния туристически поток между двете страни, след като България приеме еврото от 1 януари 2026 г.
Въпреки че Румъния е поела официален ангажимент да приеме еврото съгласно Договора си за присъединяване към Европейския съюз, конкретен график за изпълнение на тази цел липсва. През годините са били обявявани различни целеви дати – 2019, 2024 или 2029 г., но нито една от тях не е била подкрепена от необходимите икономически условия. Столожан припомни за “невероятната съпротива” от страна на банковата система и теоретици, които са твърдели, че Румъния не е “достатъчно развита” за подобна стъпка.
Бившият премиер категорично отхвърли тезата за нивото на развитие като пречка, посочвайки примерите на Хърватия и България. Той припомни, че Хърватия е приела еврото с по-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението от Румъния по онова време. Според него, ключовото условие за успешна евроинтеграция е постигането на макроикономически баланс, а не определено ниво на икономическо развитие. Относно първоначалните трудности, свързани с прехода към еврото в България, като липса на евро в банкомати или получаване на ресто в лева, Столожан ги определи като “проблеми, присъщи на началния период, докато нещата се улегнат”.
Коментирайки настоящата икономическа ситуация в Румъния, Столожан акцентира върху проблема с фискалната и финансовата дисциплина. Той предупреди, че липсата на такава води до “разбиване на каруцата в оградата” и налагането на “изключително болезнени и тежки мерки за икономии” както за населението, така и за бизнеса. Именно тази склонност към фискална недисциплинираност го е карала винаги да настоява за възможно най-бързото присъединяване на Румъния към еврозоната.
Въпреки че обществената подкрепа за приемането на еврото в Румъния достига около 59% според проучвания на Евробарометър, страната е изправена пред сериозни предизвикателства. Тя регистрира най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз, а стабилизирането на публичните финанси се очертава като основна пречка. Анализатори, цитирани от Ройтерс, смятат, че ще са необходими няколко години, за да може Румъния да постигне финансова стабилност, която да ѝ даде реалистична перспектива за членство в еврозоната. На фона на високата инфлация, мерките за строги икономии и възхода на крайната десница преди изборите през 2028 г., темата за приемането на единната валута остава извън основния обществен дебат.
За да може Румъния да замени националната си валута с еврото, тя трябва да изпълни строги критерии за конвергенция. Сред тях са бюджетен дефицит под 3% от БВП, публичен дълг, ограничен до под 60% от БВП, и инфлация, която да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средната стойност на трите страни от еврозоната с най-добри показатели. Допълнително изиск
