Съединените щати очакват съдбоносно решение от Върховния си съд, което може радикално да промени митническата политика на президента Доналд Тръмп. В центъра на правния дебат е въпросът дали държавният глава има право да налага вносни мита, позовавайки се на Закона за международните извънредни икономически правомощия от 1977 г. (IEEPA) – законодателен акт, чието приложение в този контекст е безпрецедентно, както отбелязва Блумбърг.
По-ранни съдебни инстанции вече бяха категорични, че президентът е излязъл извън рамките на своите правомощия, въвеждайки едностранно митнически такси без необходимото одобрение от Конгреса. Делата срещу тези действия бяха инициирани както от американски корпорации, така и от отделни щати. Въпреки тези решения обаче, спорните мита продължават да бъдат в сила в хода на съдебния процес.
Предстоящото решение на Върховния съд е от ключово значение не само за вътрешната икономика на САЩ, но и за нейните основни търговски партньори, включително Европейския съюз. Германската медия Ен Те Фау подчертава, че именно чрез цитирания IEEPA, администрацията на Тръмп наложи 15-процентни мита върху голяма част от стоките, внасяни от ЕС. Ако съдът постанови, че използването на този закон е неправомерно, вече сключени търговски споразумения биха могли да бъдат анулирани, а правителството ще бъде изправено пред предизвикателството да възстанови милиарди долари.
Дори при неблагоприятен изход от съдебния спор, Белият дом разполага с други законови механизми за налагане на мита, посочва Блумбърг. Тези инструменти обаче са по-ограничени като обхват и изискват по-сложни процедури, включващи задълбочени проверки от страна на федерални институции.
Сред най-често използваните правни средства са:
* **Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г.** – Той позволява въвеждането на мита по съображения за национална сигурност, но само след разследване от страна на Министерството на търговията. По тази линия вече бяха наложени такси върху вноса на стомана, алуминий и автомобили.
* **Раздел 201 от Закона за търговията от 1974 г.** – Този раздел предвижда временни защитни мита при доказана сериозна вреда за американски производители, но с ясно дефинирани времеви и процентни ограничения.
* **Раздел 301 от същия закон** – Използва се за ответни мерки срещу „несправедливи“ търговски практики и бе основен инструмент в търговската конфронтация с Китай.
Съществуват и по-рядко прилагани разпоредби, като например Раздел 122, касаещ проблеми с платежния баланс, както и Раздел 338 от Закона „Смут-Хоули“ от 1930 г. Последният обаче никога не е бил прилаган на практика и всякакви опити в тази посока биха довели до сериозни правни прецеденти. Законът „Смут-Хоули“ е исторически известен с драстичното си повишаване на митата върху вносните стоки, което предизвиква ответни мерки от други държави, срив в световната търговия и задълбочаване на Голямата депресия, въпреки изричните предупреждения на над хиляда икономисти по онова време.
В случай че Върховният съд ограничи използването на извънредните президентски правомощия, това несъмнено ще намали капацитета на Белия дом да въвежда бързо и мащабно мита, както беше наблюдавано по време на първия и втория мандат на Тръмп. Подобно развитие би могло да доведе до по-голяма предвидимост в международната търговия, но същевременно би забавило или усложнило бъдещи протекционистични мерки от страна на Съединените щати.
