България се откроява в Европейския съюз с редица любопитни и често противоречиви тенденции в транспортния си сектор, сочат актуални данни от Евростат. Страната ни не само е регистрирала най-големия ръст в железопътния превоз на товари за последното десетилетие, но и е определена като държавата с най-евтин транспорт в общността през 2024 г. Тези постижения обаче съжителстват с предизвикателства като неоптимизирано използване на товарни автомобили и демографски проблеми в работната сила.
Според доклада “Ключови данни за европейския транспорт”, България е с най-ниския ценови индекс за транспорт в ЕС за 2024 г., като разликата с най-скъпата държава, Дания, надхвърля 50 единици. Този индекс обхваща разходите за оборудване (например автомобили), оперативни разходи (поддръжка, ремонти) и транспортни услуги (включително билети). Тази ценова ефективност поставя България в групата на балтийските, южните и източните европейски страни, където транспортните услуги са по-достъпни в сравнение със Западна и Северна Европа.
Автомобилният транспорт остава най-предпочитан както в България, така и в ЕС. Над 70% от общото разстояние, изминато от пътници в ЕС, е с автомобил, като у нас делът е малко по-нисък – 63%. В сферата на товарните превози, България се нарежда на шесто място в ЕС по брой тежкотоварни автомобили на глава от населението, с 22.5 регистрирани камиона на 1000 души. Парадоксално, българските товарни превозни средства са сред тези с най-висок дял на пътувания без товар – практика, която обикновено се избягва от транспортните компании за оптимизиране на разходите.
Именно на фона на преобладаващия автомобилен транспорт, България отбелязва изключителен ръст от 65% в железопътния превоз на стоки през последните десет години (2014-2024 г.). Този показател е най-високият в целия Европейски съюз, където през същия период 14 държави са регистрирали спад, най-значителен в балтийските страни. Интересно е, че този впечатляващ растеж не е резултат от разширяване на железопътната мрежа, тъй като гъстотата на линиите остава почти непроменена между 2013 и 2023 г.
Докато товарният жп транспорт процъфтява, пътническите влакове в България остават крайно непопулярни. Едва 1.7% от всички пътнически превози през 2023 г. са били с влак, като по-нисък дял имат само Гърция и Литва сред страните с функциониращи железопътни мрежи. Тази тенденция е в рязък контраст с общата европейска картина, където пътуването с влак е значително по-предпочитано за хора, докато за пренос на стоки влаковете са най-малко използвани. За дълги пътувания българите избират предимно самолет, като почти една трета (29%) от изминатото разстояние през 2023 г. е по въздух, поставяйки ни на второ място в ЕС след Хърватия.
Транспортният сектор е значим работодател, осигуряващ препитание на над 6.3 милиона души в ЕС. България е сред водещите страни по дял на заетостта в този сектор. Въпреки това, секторът се сблъсква с демографски дисбаланси. Заетостта традиционно е доминирана от мъже, като през 2024 г. само 17.3% от работните места в европейския транспорт са заети от жени, а България е в дъното на класацията по този показател. Освен това, българският транспортен сектор е с най-нисък дял на млади служители (15-29 години) в ЕС, докато делът на работещите между 50 и 64 години е сред най-големите – 45%.
Преходът към възобновяеми енергийни източници в транспорта продължава, но с умерени темпове. През 2024 г. едва 11.2% от общата енергия в транспортния сектор на ЕС е идвала от зелени източници, което е доста под поставената цел от 29% до 2030 г. България е на 21-во място в ЕС с около 8.2% дял на възобновяемата енергия в транспорта. Инвестиции
