Европейските държави са взели решение да се откажат от значителна част от предоставените им възможности за финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, създаден за стимулиране на икономиките след пандемията от COVID-19. Става въпрос за колосалната сума от 74 милиарда евро под формата на заеми, които няма да бъдат усвоени от страните членки. Тази тенденция, която поставя под въпрос ефективността на мащабната европейска инициатива, е отразена в анализ на авторитетното издание Financial Times.
Основните причини за този неочакван развой са комплексни. От една страна, много от националните администрации срещат сериозни затруднения в процеса на изразходване на средствата съгласно строгите правила и срокове на Европейския съюз. Бюрократични пречки, липса на капацитет или забавяне на реформите често възпрепятстват пълноценното усвояване на предвидените суми. От друга страна, променящата се икономическа среда и по-ниските лихвени диференциали на пазара намаляват привлекателността на тези европейски заеми, правейки ги по-малко изгодни в сравнение с алтернативни източници на финансиране.
Тези трудности не са единствените предизвикателства пред фонда. В отделни случаи, индикации сочат към компромиси, които могат да застрашат целите на целия план. Например, има данни за конкретни правителства, които са избрали да пожертват значителни средства – до 367 милиона евро от Плана за възстановяване и устойчивост – с цел да избегнат провеждането на важни антикорупционни реформи. Подобни действия не само подкопават доверието, но и излагат на риск общия възстановителен фонд на ЕС, особено когато прогресът по ключови реформи е бавен.
Отказът от толкова голям финансов ресурс повдига въпроси относно бъдещето на кохезионната политика и ефективността на общите европейски инструменти за справяне с кризи. Въпреки че Планът за възстановяване беше замислен като ключов стимул за растеж и модернизация след пандемията, на практика усвояването му се оказва по-трудно и по-малко привлекателно, отколкото се е очаквало. Това налага преосмисляне на механизмите и условията за финансиране, за да се гарантира, че европейските средства достигат до икономиките, които имат най-голяма нужда от тях, и се използват за постигане на заложените цели.
