Стремежът към притежание на собствен дом е дълбоко вкоренен в културното съзнание на много нации, формирайки съществена част от индивидуалния и обществен идеал. Още през 1931 г. американският президент Хърбърт Хувър, един от най-големите радетели за масово жилищно притежание в историята на САЩ, ясно изразява тази философия, заявявайки: “Нашият народ живее в собствените си домове и това е чувство, дълбоко залегнало в сърцето на нацията ни и в американския живот.” Той дори добавя с доза ирония, че “хората не пеят песни за купчина разписки за наем”, подчертавайки романтичната представа за притежанието над прагматизма на наема.
Десетилетия наред този възглед доминира, превръщайки собствения дом в символ на стабилност, успех и сигурност. За много хора по света, включително и в България, закупуването на имот остава върховна финансова цел и емоционална потребност. То е разглеждано като инвестиция в бъдещето, начин за натрупване на капитал и осигуряване на наследство.
Въпреки това, съвременните икономически реалности налагат преосмисляне на тези утвърдени схващания. Настъпи моментът да обърнем сериозно внимание и да разгледаме наемането на жилище с далеч по-положителен поглед, отвъд традиционните предразсъдъци.
Ключов фактор за тази промяна в перспективата е драматичният ръст на лихвените проценти. От 2022 г. насам, водещите икономики по света станаха свидетели на рязко покачване на цената на кредитите, което пряко засегна пазара на недвижими имоти. Това развитие значително оскъпи възможността за закупуване на жилище чрез ипотечен кредит, превръщайки мечтата за собствен дом в непосилна за все по-голям брой домакинства. В този контекст, наемът започва да изглежда не просто като временна алтернатива, а като рационален и дори предпочитан избор за мнозина.
