Днес православната църква отбелязва паметта на двама изключителни мъже, чиито животи, макар и разделени от векове, са обединени от непоколебима вяра и духовен подвиг – свети мъченик Полиевкт и преподобният Евстратий. Техните истории ни пренасят в различни епохи на християнството, разкривайки силата на духа пред изпитанията.
Жизненият път на свети Полиевкт се развива в средата на III век, по време на управлението на римските императори Деций и Валериан. В онези бурни времена, белязани от политическа нестабилност и нарастващо обществено отчаяние в Римската империя, християнската доктрина привличала все повече привърженици. Особено силно било нейното влияние в столицата Рим, в градовете на Мала Азия и в египетската Александрия. Отказът на християните да се покланят на императорския култ и на езическите божества ги превръщал в очите на държавната власт в нелоялни поданици.
По време на жестоките гонения при Валериан безброй християни били подложени на мъчения и екзекутирани. Един от тях бил Полиевкт, високопоставен офицер в римските легиони. Той става първият, който приема мъченичество за Христос в град Мелитин, Армения – днешен град Малатия в Източна Турция, разположен край горното течение на река Ефрат. В разгара на масовите преследвания в Мелитин, Полиевкт не се скрива, а дръзко провъзгласява вярата си в Иисус Христос и отхвърля поклонението пред езическите божества. Въпреки увещанията на своите близки да пощади младия си живот, той, като доблестен воин на Христос, избира да отдаде живота си, без да се отрече от своите убеждения. През 258 г. свети Полиевкт е обезглавен, оставяйки незаличима следа в историята на християнството.
Преподобният Евстратий, родом от малоазийската област Витиния, обитавал земята през IX век. Едва двадесетгодишен, той постъпва в манастирско братство на планината Олимп, където по това време се подвизавал и свети Методий, славянобългарският просветител. Евстратий заблестява с образцовия си монашески живот, прекарвайки изключително аскетично в отшелничество и свеждайки до минимум своите земни потребности. Въпреки строгия си начин на живот, той всекидневно с радост и смирение подкрепял своите събратя монаси. След кончината на игумена, събратята му единодушно го избират за свой духовен водач. Поради дълбоката си молитвеност, Евстратий получава от Всевишния дарбата да твори чудеса. След 75 години, посветени на монашеството, преподобният Евстратий предава Богу дух в мир през 903 г.
Днес, векове по-късно, историите на свети Полиевкт и преподобния Евстратий продължават да вдъхновяват със своята отдаденост и непоклатима вяра, напомняйки ни за силата на духовния избор и вечните ценности.
