В най-новата си творба, озаглавена “3.0 килограма щастие”, режисьорката Зорница София отново се гмурка в дълбините на човешката психика и семейните отношения, представяйки една драматична комедия, която разглежда деликатната тема за сурогатното майчинство. Филмът събира на екран блестящи актьори като Стефка Янорова, Дария Симеонова, Владимир Зомбори и Герасим Георгиев-Геро, които ни водят през една необикновена история за любов, жертвоготовност и обществени норми.
Зорница София последователно изгражда филмография, посветена на силните женски образи, изправени пред житейски изпитания – тенденция, която ясно проличава и в предишни нейни заглавия като “Мила от Марс” и “Воевода”. В “3.0 килограма щастие” централна фигура е Ася, прехвърлила петдесетте, изиграна виртуозно от Стефка Янорова. Нейната героиня е едновременно прочута театрална актриса – роля, която идеално пасва на артистичния ѝ облик, – и неуморен стожер на семейното огнище, вдъхновение за своя съпруг, мъж с буен темперамент.
До нея стои Герасим Георгиев-Геро, който се превъплъщава в неочакван за него образ – бивш моряк-авантюрист, превърнал се в пастор на сплотената общност в живописно рибарско селище, заснето в “Ченгене скеле” край Бургас. Семейната картина се допълва от дъщерята, в чиято роля влиза Дария Симеонова – амбициозна млада жена, отдадена на кариерата си в рекламна агенция, и нейния съпруг, талантливия фотограф, изигран от Владимир Зомбори, чийто по-отстъпчив характер го поставя в позицията на “подчинен”.
Ключовият момент във фабулата настъпва с едно необичайно и провокативно решение, вдъхновено от действителен случай, разказан на режисьорката от лекар-гинеколог: майката Ася се съгласява да износи ин витро заченатото дете на своята дъщеря и зет. Този акт преобръща изцяло живота на всички замесени, разкривайки дълбоко скрити емоции и конфликти. Дори дядото на Геро (или баща по закон) възприема постъпката като светотатство, дистанцирайки се обиден от семейството.
От интимен, проблемът бързо ескалира до социален, изправяйки героите пред въпроса “какво ще кажат хората”. В контекста на България, където сурогатството е законово наказуемо, а детето принадлежи на родилата го жена, дилемата придобива още по-остри измерения. Филмът умело балансира на ръба между фарса и дълбоката драма, макар на моменти да се усещат две паралелни тоналности, които влизат в лек дисонанс. За сценария Зорница София е разчитала на външни автори като Вероника Пенкова (“Случаят Тесла”) и Петър Делчев, което отличава подхода от предишния ѝ филм “Майка”, където документалното начало служеше като своеобразна “спасителна мрежа”.
Въпреки тези нюанси, “3.0 килограма щастие” успява да “изплува” благодарение на изключителните актьорски превъплъщения и проникновения, опрощаващ финал. Стефка Янорова и останалите трима от основния квартет майсторски надскачат всякакъв потенциален шарж на ситуацията, достигайки до дълбоките драматични ядра на своите персонажи. Заключителната сцена, която напомня за неочакваните обрати във филми като “Беднякът милионер”, предлага изненадващо разрешение, подчертавайки преходността на човешките терзания и суетни тревоги, давайки надежда за щастие, което надхвърля всякакви предварителни представи.
