Един от най-живописните български острови, Св. св. Кирик и Юлита, разположен край бреговете на Созопол и свързан с града посредством изкуствен път-вълнолом, отдавна е потънал в мъглата на държавното безразличие. Въпреки стратегическото си местоположение и потенциал за развитие, години наред той остава в периферията на общественото внимание, чакайки своето възраждане.
Надежда за промяна проблесна през 2010 година, когато контролът върху уникалния обект бе поет от Министерството на културата. Очакванията бяха високи – мястото да бъде съхранено, реставрирано и превърнато в културен или туристически център. За съжаление, тези планове останаха само на хартия. Десетилетие и повече по-късно, конкретни действия за съживяване или опазване на острова така и не бяха предприети, оставяйки го да продължи да тъне в забрава.
Последното публично проявено внимание към острова датира от периода 2021-2022 г., когато България бе управлявана от служебните кабинети на Стефан Янев и Гълъб Донев. По това време начело на Министерството на културата бе Велислав Минеков. Въпреки че тогава бяха лансирани различни идеи и предложения за бъдещето на Св. св. Кирик и Юлита, те така и не успяха да преминат от фазата на обсъждане към реално изпълнение. В крайна сметка, и този кратък период на интерес не доведе до съществена промяна в съдбата на острова.
Така, един от малкото български острови, който предлага богата история и неповторима природна красота, продължава да стои изоставен, символизирайки дългогодишното бездействие на институциите. Въпросът какво ще се случи с остров Св. св. Кирик и Юлита и кога най-после ще получи заслуженото си внимание, остава без отговор.
