Нови данни от Европейския съюз разкриват значително разминаване във външнополитическата ориентация сред страните кандидатки от Западните Балкани. Според информация, цитирана от регионални медии, Сърбия е единствената държава в региона, която не е синхронизирала своята позиция с последните три ключови решения на Брюксел, касаещи събитията в Украйна, действията на Русия и ситуацията във Венецуела. За разлика от Белград, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Република Северна Македония са изцяло съобразили своите национални политики с общата линия на ЕС.
Това несъответствие се отнася до редица чувствителни въпроси. Сърбия не е подкрепила разширяването на ограничителните мерки срещу лица и организации, за които се смята, че нарушават или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Освен това, Белград не се е присъединил към санкциите, наложени във връзка с дестабилизиращите действия на Русия. По отношение на Венецуела, сръбската държава също е отказала да подкрепи мерките срещу лица и структури, свързани с ерозията на демокрацията, нарушенията на човешките права и репресиите срещу гражданското общество и опозицията, включително след последните президентски избори. Интересен е фактът, че Сърбия е спазила решенията на ЕС, свързани със Северна Корея, Мали и Хаити.
От друга страна, всички останали държави от Западните Балкани, които се стремят към членство в ЕС – а именно Северна Македония, Черна гора, Албания и Босна и Херцеговина – са демонстрирали пълно съгласие с трите въпросни решения на Съвета на ЕС. Този подход, според оценките на Брюксел, гарантира хармонизирането на техните национални външни политики с Общата външна политика и политика на сигурност на Съюза.
Подобни дипломатически различия неизбежно хвърлят сянка върху преговорния процес на Сърбия за присъединяване към ЕС, който стартира още през януари 2014 година. Въпреки че Белград е отворил 22 от общо 35 преговорни глави, с две временно затворени, самият процес е в застой от декември 2021 г., когато бяха отворени последните глави. Европейската комисия, макар и да е оценила Сърбия като технически готова за отваряне на Клъстер 3, не успя да постигне консенсус сред държавите членки за това през 2025 година. Основните пречки остават липсата на достатъчен напредък в областта на върховенството на закона и необходимостта от нормализиране на отношенията с Косово, чиято независимост Сърбия продължава да не признава.
Последните доклади за напредъка на Европейската комисия също така подчертават сериозни проблеми в Сърбия, като отчитат липса на осезаем прогрес в укрепването на демократичните институции, подобряването на управлението и гарантирането на медийната свобода. Допълнително, в докладите се споменава за засилени репресии по време на антиправителствените демонстрации, проведени в края на 2024 година.
