Един от най-ключовите морски пътища на планетата – протокът Баб ел-Мандеб, който свързва Източна Африка с Арабския полуостров, е жизненоважен нерв за глобалната търговия. През него преминава внушителна част от световния стокообмен, достигаща до 12%. През годините тази стратегическа артерия е била сцена на множество заплахи – от рейдовете на сомалийски пирати в зората на XXI век до неотдавнашните атаки на йеменските хути, които ескалираха на фона на конфликта в Газа. Последните събития предизвикаха рязко покачване на застрахователните премии за плавателни съдове в Червено море, подчертавайки критичната необходимост от стабилност и сигурност в региона.
В този все по-напрегнат геополитически пейзаж, вниманието се насочва към една непризната, но стабилна държава – Сомалиленд. Разположена стратегически на брега на Аденския залив, в непосредствена близост до Баб ел-Мандеб, тази бивша британска колония обяви своята независимост от Сомалия през 1991 г. Оттогава насам тя функционира като де факто суверенна държава, изграждайки собствени институции, провеждайки демократични избори и поддържайки относителна сигурност в регион, известен със своята нестабилност.
Въпреки липсата на международно признание, Сомалиленд е успяла да създаде функционираща държава със собствена валута, армия и ефективна администрация. Нейните пристанища, особено това в Бербера, предлагат алтернативен достъп до морето за Етиопия и други страни без излаз на океан, а потенциалът им за развитие е огромен. Признаването на Сомалиленд би могло да донесе не само икономически ползи, но и да засили регионалната сигурност, предоставяйки надежден партньор в борбата с тероризма и пиратството.
Именно тук се появява фигурата на Доналд Тръмп. С оглед на неговия прагматичен и често нетрадиционен подход към външната политика, някои анализатори спекулират, че бъдеща администрация под негово ръководство би могла да преразгледа статута на Сомалиленд. Признаването на тази държава би предоставило на САЩ стратегически плацдарм в Източна Африка, потенциално балансирайки нарастващото влияние на Китай и Русия в региона. Това би могло да бъде и част от по-широка стратегия за осигуряване на морските пътища и защита на търговските интереси на Запада.
Разбира се, подобен ход не би бил без предизвикателства. Сомалия твърдо се противопоставя на независимостта на Сомалиленд, считайки я за своя територия, и всяко признание би изострило отношенията между двете страни. Също така, международната общност е предпазлива да не създава прецедент, който би могъл да дестабилизира други региони на Африка. Въпреки това, уникалната история и стабилното развитие на Сомалиленд я отличават от много други сепаратистки движения.
В крайна сметка, съдбата на Сомалиленд остава неясна, но потенциалът ѝ да се превърне в ключов геополитически играч е безспорен. Дали Доналд Тръмп, ако се завърне в Белия дом, ще бъде този, който ще дръзне да промени статуквото и да признае новата африканска държава, предстои да видим. Едно е сигурно – регионът около Баб ел-Мандеб ще продължи да бъде арена на стратегически интереси, а Сомалиленд е готова да изиграе своята роля в неговата динамика.
