Напрежението между Европейския съюз и Съединените щати отново е във възход, подкладено от последните заплахи на Доналд Тръмп за налагане на наказателни мита. В центъра на този трансатлантически търговски сблъсък застава един сравнително нов и мощен инструмент на европейската търговска политика, известен като “Инструмент за противодействие на принудата” (ACI) или наричан още “търговската базука”.
Създаден като защитен механизъм, ACI предоставя на Брюксел възможност да реагира срещу икономическия натиск от страна на държави извън общността. Този регламент влезе в сила на 27 декември 2023 г., но досега не е бил прилаган. Макар първоначално да бе замислен като отговор на търговските практики на страни като Китай, сега той се оказва потенциален инструмент срещу близък съюзник като САЩ. Неговата цел е да предотврати “непозволено влияние върху суверенната свобода на вземане на решения” на ЕС или на отделни държави членки чрез търговски ограничения.
Чрез ACI Европейският съюз разполага с правна рамка за прилагане на разнообразни търговски мерки, насочени към борба с икономическото изнудване. Сред възможните действия са налагане на мита върху вноса от САЩ, ограничаване на достъпа на американски компании до единния европейски пазар, изключване от обществени поръчки в ЕС, както и въвеждане на контрол или рестрикции върху износа за ключови индустрии и услуги. Допуска се дори селективно данъчно облагане, което може да бъде насочено например към големи американски технологични гиганти.
Тези мерки са проектирани като последно средство, но могат да бъдат активирани бързо, като същевременно трябва да бъдат пропорционални и с ограничен срок. Регламентът предвижда Европейската комисия да проведе разследване за евентуална икономическа принуда в рамките на четири месеца. Въз основа на нейния доклад, Съветът на ЕС взема окончателно решение, за което разполага с осем до десет седмици. Ключов аспект е, че за активирането на контрамерките по ACI е необходимо само квалифицирано мнозинство в Съвета, а не обичайното единодушие, което цели да предотврати блокирането на действия от страна на отделни членки.
Механизмът също така позволява сътрудничество с други засегнати страни и съюзници със сходни виждания. Всичко това превръща “търговската базука” в многофункционален и потенциално изключително ефективен инструмент, който европейски дипломати описват като “ядрена опция” в търговските спорове. Дебатът за нейното евентуално използване вече бушува в Европейския съюз. Френският президент Еманюел Макрон е категоричен, че ситуацията със заплахите на Тръмп за мита заради Гренландия оправдава разглеждането на ACI.
Въпреки това, не всички в общността споделят този ентусиазъм. Държави като Италия не виждат икономически стимул за подновяване на търговския спор, а ирландският министър-председател Мишел Мартин също изразява резерви, смятайки, че е “твърде рано” за прилагане на инструмента и че първо трябва да се проведат разговори със САЩ. Макар “търговската базука” на ЕС да е все още далеч от реално приложение, фактът, че водещи политици я обсъждат сериозно, е красноречив за напрегнатата обстановка и променените геополитически координати, особено във втория мандат на Тръмп. Прилагането на ACI би открило нов, безпрецедентен фронт в трансатлантическите търговски отношения. Европейската комисия подчертава, че основната цел на инструмента е да действа възпиращо. Същевременно обаче, натискът върху ЕС да демонстрира своята надеждност като съюзник и да използва инструментите, създадени изрично за справяне с политиката на сила и икономическия шантаж, нараства. Ако този мощен механизъм остане неизползван дори при явни опити за налагане на политически решения чрез масивни митнически заплахи, съществува риск той да се обезцени до обикновена символична политика.
