Днес отдаваме почит на паметта на свети Григорий Нисийски, виден представител на християнската мисъл от IV век. Той е известен като по-младият брат на свети Василий Велики и част от прочутия триумвират на Кападокийските отци, заедно със самия Василий и свети Григорий Богослов. Тяхното общо дело и догматически съчинения поставят здрави основи на християнското учение, особено в епохата на разгорещени спорове с различни ереси.
Родом от Кесария в Кападокия, Григорий придобива задълбочено образование и посвещава усилията си на академична дейност. Той се изявява като изключителен оратор и преподавател, но и като дълбок богослов-писател, оставяйки след себе си богато литературно наследство. В средата на IV век, когато император Юлиан Отстъпник предприема мерки за отстраняване на християни от учителски длъжности, свети Григорий избира пътя на строго монашеско усамотение, където продължава своята научна и творческа работа. Впоследствие, през 371 г., заради неоспоримите си качества и авторитет, той е избран за епископ на град Ниса, също в Кападокия.
Неговото епископско служение обаче е белязано от значителни предизвикателства, породени от императорската намеса в църковните дела, особено в подкрепа на арианската ерес. За период от две години светителят е отстранен от поста си, но след възстановяването си продължава непримиримата си борба срещу арианството. Като изтъкнат богослов, свети Григорий участва активно в редица поместни църковни събори, както и във Втория вселенски събор през 381 г., където неговият принос е неоценим. Той се преселва в отвъдното мирно през 394 г.
В шести век, друг забележителен духовник, праведният Дометиан, оставя своя отпечатък. След като завършва образованието си, той създава семейство, но трагичната загуба на съпругата му го подтиква да посвети живота си на духовното поприще, водещ строг аскетичен живот. Неговите добродетели и качества не остават незабелязани и той е ръкоположен за епископ на град Мелитин в Армения.
На тази висока позиция Дометиан допринася значително не само за благоденствието на своето паство, но и за цялото население. Той играе ключова роля в установяването и поддържането на мира между Византийската империя и нейния източен съсед, Персия. В знак на признателност за тези заслуги, император Маврикий активно подкрепя светителя в неговите благотворителни и просветителски инициативи. Свети Дометиан напуска този свят в мир през 602 г.
