На 14 януари Православната църква почита паметта на две изключителни личности, оставили трайна диря в историята на християнството – света мъченица Татяна Римска и свети Сава Сръбски. Техните животи, макар и разделени от векове и географски ширини, са обединени от пламенна вяра и саможертва в името на Христос.
Света Татяна е живяла в Рим през първата половина на III век, по времето на император Александър Север. Произхождайки от знатен род – баща ѝ е бил висш сановник в империята – младата Татяна избира пътя на християнството. Нейната отдаденост я отвежда до служение като дякониса, където активно участва в богослужебния живот, четейки и пеейки, но най-вече се посвещава на грижата за бедните и болните. Нейната благородна осанка и гореща ревност в изпълнението на християнските ѝ задължения я издигат до видно място сред вярващите в столицата. Тя проповядва учението на Иисус Христос с голямо себеотрицание. Въпреки че самият император не е бил пряк гонител на християните, управителят на Рим, Улпиан, започва жестока кампания срещу тях. В тези тежки времена Татяна е арестувана заедно с други свои събратя по вяра. След поредица от мъчителни изтезания, през 226 година тя е обезглавена, оставайки завинаги символ на непоколебима вяра.
Паралелно с нейната история, същият ден честваме и паметта на свети Сава Сръбски, чийто живот е изпълнен с духовно строителство и просветителска дейност. Роден през XII век като Растко, той е най-малкият син на великия жупан Стефан Неман – основателя на сръбската държава. Едва 18-годишен, Растко изоставя светския живот и княжеските привилегии, за да замине за Света гора, където приема монашество във Ватопедския манастир. Там той се отдава на строг подвижнически живот. С подкрепата на баща си, който също по-късно става монах под името Симеон, свети Сава изгражда Хилендарския манастир. Примерът му е последван и от неговия по-голям брат Стефан, а също и от майка му, която също избира монашеския път.
Едно от най-значимите му дела е основаването на самостоятелна Сръбска църква през 1219 г., с което той полага основите на нейната автокефалност. Свети Сава е почитан като покръстител и просветител на Сърбия, тъй като въвежда славянското богослужение и книжнина, давайки мощен тласък на културното и духовното развитие на своя народ. През 1222 г. е ръкоположен за архиепископ на Сърбия. През 1233 г. той предава своя пост на ученика си Арсений и предприема дълго поклонническо пътуване до светите земи – Йерусалим, Антиохия и Александрия. На връщане, пътуването му го довежда до българската столица Търново, където е посрещнат от цар Иван Асен II, с чието семейство е имал роднински връзки. Участва в празничните богослужения за Рождество Христово и Богоявление заедно с българския патриарх Йоаким. За съжаление, по време на престоя си в Търново, свети Сава се разболява и скоропостижно напуска този свят на 14 януари 1236 г.
Днес, в деня на тяхната обща почит, си припомняме за силата на вярата, мъченичеството и просветителския дух, които продължават да вдъхновяват поколения християни по света.
