Прекомерното време, прекарано пред дигитални екрани, се очертава като основна причина за спада в мотивацията за усвояване на знания, особено в областта на математиката и природните науки. Тази тревожна констатация бе изразена от министъра на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев по време на изявление пред медии в Чирпан.
Според министър Вълчев, учениците в България прекарват средно по три часа дневно пред различни устройства, като над два часа от тях са посветени на социални мрежи. Той подчерта пагубното въздействие на този навик върху развитието на мозъка, зрението и способността за концентрация. Освен физиологичните последици, значително количество ценно време бива пропуснато – часове, които биха могли да бъдат инвестирани в движение, спорт или други по-полезни дейности.
Пред учителите, образователната система и родителите стои колосално предизвикателство: да си “отвоюват” вниманието на децата от все по-привлекателните екрани. Вълчев акцентира върху факта, че видеосъдържанието е умишлено проектирано с пристрастяващи елементи, а алгоритмите са създадени така, че да задържат потребителите пред екрана възможно най-дълго.
На фона на тези дигитални предизвикателства, изкуственият интелект (ИИ) навлиза все по-активно в образователния процес. Въпреки че няма да замени учителската професия, ИИ ще се превърне в незаменим помощник както за преподавателите при създаването на учебни ресурси и електронни уроци, така и за учениците и техните родители. Министерството на образованието и науката (МОН) вече е разработило програма за обучение на всички учители за ползотворно използване на ИИ. В рамките на предстоящ проект за дигитализация се предвижда създаването на собствен образователен ИИ от затворен модел, предназначен специално за нуждите на българското образование. Министър Вълчев обаче предупреди за необходимостта от повишено внимание при използването на ИИ от учениците, особено при самостоятелна подготовка вкъщи.
Вълчев отбеляза и разширяването на метода на т.нар. „обърната класна стая“, при който учениците самостоятелно проучват и подготвят уроците си вкъщи, а времето в класната стая е посветено на дискусии, обяснения и обсъждане на наученото.
По отношение на изпита след седми клас, министърът в оставка увери, че към момента не се предвиждат промени. Той определи решението като “минимална крачка назад”, тъй като и предишната “крачка напред” е била в подобен мащаб. Шестте задачи, които се очакваше да бъдат от природни науки, ще запазят своя практически характер, трансформирайки реални ситуации в математически изрази, но без да включват понятия от природните науки.
Красимир Вълчев открои като фундаментален проблем в българското образование загубата на интерес към математиката и природните науки у децата около 4-6 клас. Причините за това са както недостатъчният брой часове по тези предмети, така и липсата на достатъчно ангажиращи методи на преподаване. Той обаче посочи, че STEM центровете играят ключова роля за повишаване на мотивацията, тъй като учениците учат чрез практически упражнения и опити. За постигане на траен ефект е необходимо да се промени и системата за оценяване, така че учениците да осъзнаят стойността на изучаването на природните науки.
Министърът припомни и редица политики на МОН във висшето образование, като безплатното обучение по специалността „Медицинска сестра“ и обвързването на обучението по медицина с договори за бъдеща реализация в лечебни заведения.
В заключение, Красимир Вълчев подчерта, че всички тези образователни политики трябва да продължат, тъй като едно от най-големите предизвикателства пред социално-икономическото развитие на България е кризата с възрастовия дисбаланс и недостига на кадри. Годишно над 100 хиляди души се пенсионират, докато едва 60 хиляди млади специалисти се присъединяват към работната сила. Този повсеместен недостиг, особено остър в индустриите, може сериозно да подкопае социално-икономическото развитие на страната.
