Сагата около Боянското блато в София продължава да се разплита, след като Столична община предприе действия за временно спиране на строителни дейности в района. Въпреки тази намеса, въпросът за дългосрочното бъдеще на блатото остава висящ, тъй като по действащите документи то все още е обозначено като зона за строителство, а не като воден обект.
**Светкавична реакция след сигнали**
Последният епизод в дългогодишния казус започна, когато активисти от сдружение “Защита на Боянското блато” алармираха чрез социалните мрежи за полагане на тръби в имоти северно от блатото, целящи неговото източване. Реакцията на Столична община беше бърза – дейностите бяха незабавно преустановени. При проверка на място е установено извършване на дренажни работи в южната част на имота, за които не са представени одобрени строителни книжа и които не са предвидени в проекта по част “ВиК”. Случаят е поет изцяло от Направление “Архитектура и градоустройство” (НАГ), което изиска спешно представяне на всички необходими документи. Въпреки че инвеститорът е предоставил копие от одобрения проект и план за безопасност и здраве, са констатирани пропуски, което налага спиране на строежа и забрана за достъп до отстраняване на несъответствията. На инвеститора е даден 20-дневен срок за представяне на задължителни становища от РИОСВ, хидроложко изследване и хидравлични изчисления.
**Кои стоят зад строителните планове?**
Разрешението за строеж, издадено през 2022 г., предвижда изграждането на четири еднофамилни жилищни сгради. Първоначален възложител е “Аммар Груп” ООД, в която е имал дял Владимир Житенски, свързван с “Джи Пи Груп”. Понастоящем собственик на имота и възложител е “Алфа Билд Пропъртис III” ЕООД, управлявано от Татяна Хаджиева и Петър Петров, които според разследвания също имат връзки с “Джи Пи Груп”. В края на 2022 г. или началото на 2023 г. разрешението е изменено, добавяйки изграждането на подземни паркинги. През 2023 г., в последния си работен ден, тогавашният главен архитект на район “Витоша” Мирослав Русев изменя разрешението, увеличавайки броя на къщите на пет.
**Парадоксът на “липсващото” блато**
Коренът на проблема с Боянското блато се крие в неговия документален статут. През 1997 г. имотът е реституиран като ливади, без да е вписан като воден обект. Впоследствие, Общият устройствен план на Столична община от 2007 г. включва територията на блатото в жилищна зона за застрояване.
През 2021 г. “Софияплан” с тогавашния си директор Любо Георгиев идентифицира тази явна фактическа грешка и изготвя доклад за биоразнообразието в района, но конкретни стъпки за коригиране на статута така и не са предприети от Столична община и НАГ. През 2023 г. Басейнова дирекция “Дунавски район” обявява блатото за воден обект, но собствениците на терените обжалват успешно това решение. Съдът постановява, че институцията не може да определя граници на воден обект в частни имоти. Така, към днешна дата, Боянското блато продължава да няма статут на воден обект по документи и е предвидено за строителство.
Еколози като бившия заместник-министър Тома Белев подчертават, че блатото е воден обект по същество, но липсата на ясно определени граници възпрепятства неговата защита и уточняване на собствеността. Според законодателството, водни обекти могат да бъдат частна собственост само ако не са свързани с държавни реки или други водни тела, което не е изяснено за Боянското блато.
Жители на района припомнят и случая с Долно Боянско езеро, което вече е застроено, като апартаментите на първите етажи често се пълнят с вода, правейки ги необитаеми. Това е тревожен прецедент, който буди опасения за бъдещето на Боянското блато.
Въпреки че кметът на район “Витоша” арх. Зарко Клинков е издал заповед за промяна на устройствения план, така че блатото да се превърне в парк, правният лабиринт и строителните апетити продължават да тегнат над съдбата на тази ценна природна зона. Битката за Боянското блато е далеч от своя край.
