В условията на хронична политическа нестабилност, дългоочакваните реформи в България често остават само на хартия, а темата за истинската зелена трансформация на бизнеса и индустрията рядко попада в центъра на обществения дебат. Преходът към по-екологични и щадящи околната среда производства изисква много повече от просто изграждане на възобновяеми енергийни източници, пестене на енергия или търговия с емисии. Не става въпрос и за социални придобивки, предлагани от големи замърсители. Необходима е цялостна промяна, внедряване на иновативни технологии, по-ефективни пречиствателни инсталации и чисти производствени решения.
За съжаление, примерите за замърсяващи предприятия са многобройни. Десетки са сигналите за нарушения от ТЕЦ “Брикел”, която, заедно с ТЕЦ “Марица 3”, продължава да функционира въпреки съдебните дела за спирането ѝ. Екологични организации настояват и за затварянето на ТЕЦ “Бобов дол”. Институциите често констатират нарушения, но наложените глоби или биват плащани, или отпадат в съда, без да водят до съществена промяна.
Напрежение назрява и около планирано ново находище на “Асарел” край Брезник. В Сухиндол пък се надига недоволство срещу проект за парк с площ над 9000 декара, който ще обхване 11% от землищата в региона и 40% от пасищата за животни, въпреки че регионалната екоинспекция във Велико Търново вече е одобрила проекта.
Съществуват и казуси от друг характер, като този с дървообработващата компания “Кроношпан” във Велико Търново. Предприятието беше принудено да затвори от държавата, но мотивите за това предизвикват сериозни спорове, създавайки впечатление, че институциите действат прекомерно строго. Общият знаменател в тези случаи е липсата на адекватна комуникация и информираност на обществеността, както и двойният стандарт при прилагането на мерки – едни предприятия са обект на бързи и строги санкции, докато други продължават да работят без последствия. Тази липса на доверие в държавните органи поставя под въпрос обосноваността на взетите решения и затруднява възстановяването на публичната вяра.
Конкретно за “Кроношпан”, регионалната екоинспекция разпореди спирането на основна производствена линия заради разпространение на миризми извън площадката, което ще засегне 170 работници. Любопитен е фактът, че последната мащабна проверка на замърсителите не е установила превишаване на нормите. Компанията планира да обжалва крайната мярка, която съвпада с предизборна кампания.
Друг наболял проблем е язовир “Бели Искър”, чийто наложителен ремонт на стената буксува между институциите вече осем години. Министерски съвети, ВиК холдинг и областна администрация си прехвърлят отговорността от 2018 г. насам, докато Столичната община междувременно изгражда инфраструктура за реверсивна връзка, осигурявайки алтернатива за водоснабдяването. Въпреки нестабилността на стената, бюрокрацията продължава да бави осигуряването на финансиране и институционална яснота за ремонта.
На фона на тези предизвикателства, Фонд на фондовете (ФМФИБ) търси финансов посредник, който да разпредели 14.4 милиона евро по Програма “Околна среда” 2021-2027 за управление на отпадъци. Тази инициатива идва след като в края на миналата година сходна процедура за градски фондове стартира, но още не е приключила заради нередности и жалби във Върховния административен съд.
Междувременно, европейският Механизъм за корекция на въглеродни емисии по границите (CBAM) предизвиква разнопосочни реакции. Той е създаден да защитава европейските производители на енергоемки стоки, но ефектът за някои е обратен. Схемата се оказва благоприятна за производителите на цимент и стомана, но създава затруднения за торовите и алуминие
