След период на относително затишие в парламентарната работа и в навечерието на предсрочните парламентарни избори, които предстоят само след два месеца, българският политически спектър демонстрира засилена активност. Управляващи депутати и министри от служебния кабинет изглежда бързат да предложат законодателни промени, целящи да спечелят благоразположението на избирателите. Тази предизборна надпревара за симпатии повдига въпроси за дългосрочната визия зад предложените мерки.
Един от най-дискутираните примери от изминалата седмица е реанимирането на стар проект на БСП, насочен към борба със спекулата. Предложението предвижда въвеждане на пределни цени за основни стоки като горива и хранителни продукти, с амбицията да върне стойностите им към нивата от началото на 2025 година. Макар и представена като стъпка в защита на потребителите, тази инициатива предизвика сериозни дебати сред икономисти и анализатори.
Мнозина наблюдатели виждат в подобни регулации реминисценции на плановата икономика, изразявайки опасения за потенциални изкривявания на пазара и недостиг на стоки. Въпреки тези предупреждения, предложението беше подкрепено от голямо мнозинство от народните представители, като единствено депутатите от “Продължаваме Промяната – Демократична България” се разграничиха от него. Този ход, особено в предизборен период, акцентира върху напрежението между популистките обещания и принципите на свободната пазарна икономика, поставяйки под въпрос устойчивостта на подобни мерки.
