В сензационно интервю за “Ню Йорк Таймс” бившият президент на САЩ Доналд Тръмп заяви, че неговите правомощия като главнокомандващ са ограничени единствено от “собствената му моралност”. Това твърдение поставя под въпрос ролята на международното право и други установени рамки, които регулират използването на военна сила за намеса или принуда в световен мащаб, отбелязва изданието.
Попитан за евентуални лимити на глобалното си влияние, Тръмп отговори категорично: “Да, има едно нещо. Моята собствена моралност. Моят собствен ум. Това е единственото нещо, което може да ме спре.” Той добави, че “няма нужда от международното право”, но същевременно подчерта: “Не искам да наранявам хората.” Въпреки че призна, че неговата администрация би трябвало да спазва международните норми, Тръмп ясно даде да се разбере, че той ще бъде крайният арбитър за тяхното приложение спрямо Съединените щати, заявявайки: “Зависи как дефинирате международното право.”
Тази позиция е най-откровеното до момента признание за мирогледа на г-н Тръмп, който вижда националната мощ, а не законите, договорите и конвенциите, като решаващ фактор в сблъсъка на интереси. Според него, свободата да се използват всички инструменти на военна, икономическа или политическа сила е ключова за утвърждаването на американското превъзходство.
Вътрешнополитически, той допуска съществуването на определени ограничения, но въпреки това следва максималистична стратегия. Тя включва наказание на институции, които не одобрява, отмъщение срещу политически опоненти и разполагане на Националната гвардия в градове, дори при възражения от страна на щатски и местни власти.
По време на разговора Тръмп е звучал по-окуражен от всякога, отбелязва “Ню Йорк Таймс”. Той е цитирал като успехи удара по ядрената програма на Иран – факт, илюстриран от макет на бомбардировачите B-2, използвани в мисията, който той държи на бюрото си. Споменал е също бързината, с която е “обезглавил” венецуелското правителство миналия уикенд, както и плановете си за придобиване на Гренландия, която е под контрола на Дания – страна съюзник в НАТО.
На въпрос кой е по-важният му приоритет – придобиването на Гренландия или запазването на НАТО, Тръмп отказа да отговори директно, но призна, че “това може да е въпрос на избор”. Той изрази убеждението си, че трансатлантическият алианс е по същество безполезен без Съединените щати като негова основа. По отношение на Гренландия, Тръмп обясни, че САЩ трябва да я притежават, “защото това е, което според мен е психологически необходимо за успех… Собствеността ти дава неща и елементи, които не можеш да получиш само с подписването на документ.”
Тръмп също така е подчертал, че единствено той – за разлика от предшествениците си Джоузеф Р. Байдън-младши и Барак Обама, които е критикувал – е успял да убеди страните членки на НАТО да изразходват 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. “Бях много лоялен към Европа. Свърших добра работа. Ако не бях аз, Русия щеше да има цяла Украйна в момента”, е заявил бившият президент.
В контекста на американската операция във Венецуела, Тръмп е бил попитан дали това може да послужи като прецедент или оправдание за действия от страна на Русия или Китай, особено предвид възприятието на Си Дзинпин за Тайван като сепаратистка заплаха. Американският лидер е отговорил, че зависи от китайския президент какво ще предприеме, но е добавил: “Аз му казах, че бих бил много недоволен, ако го направи, и не мисля, че ще го направи. Надявам се, че няма да го направи.” Той е предположил, че
