Народното събрание често доказва, че когато има силен мотив или политически натиск, е способно да заседава и да взима решения с изключителна бързина, дори до малките часове на нощта. Неотдавнашните интензивни дебати и гласувания по промените в Изборния кодекс са красноречив пример за тази способност на законодателната власт да действа под “зор”.
Именно на този фон е напълно необяснимо и тревожно отсъствието на какъвто и да било осезаем интерес към милиардите евро, които Брюксел е предвидил за България по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и чрез механизма SAFE. Тези колосални финансови инжекции, които са от ключово значение за икономическото развитие и модернизацията на страната, изглежда не предизвикват никаква парламентарна активност.
Вместо да се фокусират върху финалното одобрение на мерките, които ще отключат достъпа до тези жизненоважни средства – включващи приемането на седем вече технически подготвени законопроекта – парламентарните партии изглеждат погълнати от други, далеч по-маловажни или тяснопартийни теми. Това демонстрирано бездействие повдига сериозни въпроси относно приоритетите на народните избраници и тяхната отговорност към националния интерес.
Времето за действие изтича, а опасността България да пропусне своя шанс за усвояване на тези европейски средства става все по-реална. Ако не бъдат предприети спешни мерки, страната ни рискува да остане без жизненоважна финансова инжекция, която може да определи посоката на развитие за години напред. Въпросът не е просто кой ще ни даде пари, а дали сме готови да ги вземем, когато са на масата.
