България е изправена пред критичен момент, който може да коства на държавата значителна част от финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). На хоризонта се очертава реална опасност страната ни да се раздели с половината от предвидените средства, а причината е дълбоко вкоренена в провала на ключови антикорупционни реформи.
Ситуацията не е нова, тъй като вече е регистрирана загуба от 367 милиона евро – сума, която България не успя да усвои. Тези средства бяха пряко обвързани с едно конкретно условие: прозрачен и легитимен избор на нова, независима комисия, натоварена с борбата срещу корупцията. Неизпълнението на това изискване доведе до първата сериозна финансова санкция.
Ключов момент, който задълбочи кризата, бе решението на парламента да прекрати дейността на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Проблемът обаче не е в самото закриване, а в липсата на адекватна и равностойна заместваща структура, която да отговаря на стандартите и очакванията на Европейската комисия. Този ход директно активира принципа на недопускане на регрес (non-reversal of milestones) – основен механизъм в ПВУ, който гарантира, че веднъж постигнати реформи не се отменят или обезсилват.
Подобно развитие поставя под сериозна заплаха не само финансовата стабилност, но и европейската перспектива на България, сигнализирайки за системни проблеми в ангажимента към върховенството на закона и ефективното управление.
