Преди около десетилетие, идеята за създаване на единна европейска армия под централно командване беше посрещната с откровен присмех от някои наблюдатели. По онова време, бившият британски посланик във Вашингтон Кристофър Майер, иронично отбеляза, че е по-вероятно “прасета да полетят”, отколкото Европейският съюз да реализира подобен амбициозен проект. Този скептицизъм не беше изолиран, а напротив – той отразяваше дълбоко вкоренената резервираност на Лондон към по-тясната интеграция в сферата на сигурността и отбраната на континента.
Тази позиция на Великобритания се превърна в една от водещите мантри и аргументи, които в крайна сметка доведоха до историческото излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. Поддръжниците на Брекзит активно застъпваха тезата, че европейските граждани естествено биха предпочели да служат в своите национални въоръжени сили, вместо да бъдат част от наднационална военна структура.
Дебатът за обща европейска армия продължава да е централна тема в коридорите на Брюксел, въпреки дългогодишните предизвикателства и разделения. Перспективата за федерални въоръжени сили остава мечта за едни и нереалистична утопия за други, но геополитическите промени налагат преосмисляне на концепциите за сигурност в Европа.
