Ясна и тревожна схема за злоупотреби витае около обществените поръчки за столичния градски транспорт. Общинска компания, отговорна за публичния превоз, системно закупува употребявани превозни средства, оправдавайки този подход с нуждата от бърза доставка и спешно обновяване на автопарка.
Въпреки декларираната спешност, тези експлоатирани машини пристигат на цени, които будят сериозни въпроси и често надхвърлят значително пазарните стойности за подобни активи. Проблемът обаче не приключва с първоначалната покупка – следват множество скъпоструващи поръчки за текущи ремонти, закупуване на резервни части и допълнително оборудване, които допълнително натоварват и без това ограничените бюджетни средства.
В основата на този порочен кръг от съмнителни сделки стоят едни и същи лица и структури. Докладите за провежданите търгове и решенията, касаещи транспортните поръчки, неизменно минават през ограничен кръг общински съветници, често свързвани с т.нар. „икономическо мнозинство“ в местния парламент. Поръчките системно се печелят от малък брой повтарящи се фирми, а между тях се преплитат и ръководители на общински предприятия, които управляват транспортната инфраструктура. Тази взаимосвързаност поражда силни подозрения за конфликт на интереси и систематично източване на публични средства, за сметка на качеството на услугата, предлагана на столичани.
