Изминалата седмица остави впечатление за откъсване от реалността, където политическите събития се разгръщаха с абсурдността на картина от Салвадор Дали. На фона на глобалния смут, въпросите за истината и илюзията изглеждаха по-актуални от всякога. Дали всичко е просто една илюзия, или пък плащаме твърде висока цена за килима си, както би се пошегувал Уди Алън? За съжаление, събитията бяха твърде реални и показателни за състоянието на световната и българска политика.
На вътрешнополитическата сцена България стана свидетел на безпрецедентна оставка на държавен глава, чиито мотиви останаха неразкрити пред обществото. Въпреки пространното си обръщение, президентът не даде ясно обяснение за решението си, оставяйки наблюдателите да гадаят. Този акт рязко контрастира с исторически примери като оставката на Никсън заради “Уотъргейт”, на Де Гол след изгубен референдум, или на Вулф, Колор ди Мелу и Фуджимори, които се оттеглиха под натиска на корупционни обвинения. В България, изглежда, всички “знаят” причините, но официалното мълчание остава.
Междувременно, бившият премиер Бойко Борисов, в тричасово интервю за “Капитал”, отново демонстрира познатия си стил. На фона на добре структурирани и изобличаващи въпроси, той отговори с обичайните самохвалства, прехвърляне на отговорност и насочване на обвинения към политическите си опоненти, гарнирайки изказванията си с колоритни народни изрази.
Международната сцена не отстъпваше по абсурдност. Световният икономически форум в Давос започна с неочакван инцидент, когато президентката на ЕЦБ Кристин Лагард напусна официална вечеря по време на изказване на американския министър на търговията Хауърд Лутник. Последният обяви глобализацията за провал и си позволи да коментира финансовата политика на Европейския съюз, което му донесе бурни освирквания – рядко срещана реакция на подобен форум.
Звездата на форума, американският президент Доналд Тръмп, също не разочарова. В своята дълга и хаотична реч той цели четири пъти обърка Гренландия с Исландия. Освен това, Тръмп заяви, че ако не е била Америка, всички днес биха говорили немски, а може би и малко японски, пропускайки факта, че в Давос и голяма част от Швейцария немският език е официален. В кулоарите пък президентът успя да се пошегува грубовато със слънчевите очила на френския си колега Макрон, който ги носеше заради възпаление на очите. Интересно е, че след този инцидент, малката фирма, производител на луксозните очила, беше затрупана с поръчки, което доведе до срив на сайта ѝ и планове за десетократно увеличение на производството – любопитен контрапункт на тезата за “провала на глобализацията”.
След като в началото на седмицата Тръмп предизвика напрежение, публикувайки лични SMS съобщения от Макрон и генералния секретар на НАТО Марк Рюте, в Давос той внезапно се “сдобри” с Рюте. Американският лидер се отказа от по-ранни заплахи да завземе Гренландия със сила и да наложи наказателни мита на европейски държави. В крайна сметка, островът запазва суверенитета си под датската корона, но американското военно присъствие там ще бъде засилено, тъй като НАТО оценява Гренландия като ключова територия за колективната сигурност. Тръмп продължи да твърди, че руски и китайски кораби непрекъснато обикалят около Гренландия, представлявайки опасност, но тези твърдения бяха категорично отхвърлени от говорителя на Кремъл Песков и руския външен министър Лавров. Последният дори направи паралел, заявявайки, че Крим е не по-малко важен за сигурността на Русия, отколкото Гренландия за САЩ, и коментира, че Тръмп основава политиката си на собствени морални стандарти, а не на международното право. Това изказване повдига въпроса дали според Лавров както Русия, така и САЩ имат право да действат извън рамките на установения международен ред.
В този хаотичен контекст, годишнината от смъртта на Джордж Оруел на 21 януари 1950 г. предизвика коментари в социалните мрежи, че той е “създателят на съвременната руска държавност” – препратка към антиутопията “1984”.
На този фон, историческата реч на канадския премиер Марк Карни в Давос прозвуча като призив за отрезвяване. Той призна, че историята за международния ред, основан на правила, е била само частично вярна: “Знаехме, че най-силните ще си правят изключения, когато им изнася. Че търговските правила се прилагат асиметрично. И знаехме, че международното право се прилага с различна строгост в зависимост от самоличността на обвиняемия или жертвата.” Карни подчерта, че старият ред няма да се върне, но изрази вяра, че от сегашния разрив може да се изгради нещо по-добро, по-силно и по-справедливо. Той призова да “спрем да се преструваме”, да назовем реалността, да изградим сила у дома и да действаме заедно. Думи, които дават надежда в един свят, който все повече прилича на политически театър, режисиран от абсурда.
