Новата година донесе познатото усещане за дежа вю в българския политически живот. Сякаш повтаряме същите дебати и обещания от предходни периоди, без да успяваме да излезем от познатия цикъл на събитията и реториката.
Централно място в този безкраен цикъл заема темата за съдебната реформа. За пореден път политическите лидери Бойко Борисов и Делян Пеевски убеждават обществото, че предложените промени ще бъдат изцяло в полза на гражданите. Въпреки това, остава усещането, че дефиницията за “хората” е доста гъвкава и подлежи на тълкуване в зависимост от конкретните политически интереси.
Паралелно с реформата в правосъдието, на дневен ред стои и преработката на Изборния кодекс. Той също е представен като законодателна инициатива, целяща да подобри процеса за всички, или пък за определени кръгове. Ключова роля в прокарването на тези идеи, наричани “ново начало”, играе формацията “Има такъв народ”, която се изявява като основен двигател и глашатай на тези промени в парламентарната зала.
Въпреки заявките за “нов подход” в законодателната дейност и управлението, действителността показва, че българската политика трудно се откъсва от утъпканите пътеки, предлагайки стари решения в нова опаковка и оставяйки гражданите с усещането за безкрайно повтарящи се сценарии.
