След като 2025 година се утвърди като пик на еуфорията около изкуствения интелект, настоящата 2026-а изглежда ще бъде белязана от по-трезво осмисляне на неговите реални измерения. Вълната от ентусиазъм, обхванала технологичния свят, постепенно измести фокуса си от етичните дилеми и регулаторните рамки към един далеч по-прагматичен въпрос: дали енергийната инфраструктура на континента е способна да понесе нарастващите нужди на AI технологиите.
В този контекст, бъдещата регулаторна рамка на европейско ниво придобива ключово значение. От нея ще зависи не само къде, но и по какъв начин ще се развива цялата AI инфраструктура на Стария континент. Сериозни опасения в тази посока изразява и нов доклад от Schneider Electric Sustainability Research Institute (SRI) 2025, който акцентира върху критичната взаимовръзка между изкуствения интелект и енергийните ресурси.
Въпросът вече не е само за технологичния напредък, а за способността на Европа да балансира иновациите с устойчивостта на своята енергийна система, за да не се окаже AI лукс, който не може да си позволи.
