Вълна от недоволство заля иранските градове, като хиляди граждани изпълниха базарите и улиците в открит протест срещу управляващите. Отговорът на върховния лидер Али Хаменей обаче бе незабавен и безпощаден – вместо диалог, демонстрантите бяха посрещнати с оръжие.
След две седмици на непрестанни скандирания, изразяващи дълбокото народно желание за промяна, включително призиви за „смърт на диктатора“, ситуацията ескалира драстично. Въоръжени милиции, свързани с елитната Революционна гвардия, щурмуваха улиците, придвижвайки се на групи с мотоциклети и откривайки огън с автоматични оръжия. Дори снайперисти бяха разположени, насочвайки оръжията си срещу собствените си сънародници.
Последствията от тази брутална репресия са ужасяващи. Моргите в страната са препълнени, неспособни да поемат потока от жертви. Кадри показват тела, увити в чували, струпани по окървавените тротоари, свидетелство за жестокостта на събитията. Предполага се, че броят на загиналите може да достигне няколко хиляди души, докато хиляди други са ранени. Мнозина от пострадалите са били арестувани, като някои дори са изведени директно от болничните си легла, за да бъдат задържани.
