Европейският съюз, въпреки че генерира малък процент от световните парникови емисии, е начело на амбициозни климатични цели, стремейки се към въглеродна неутралност до 2050 година. За енергоемките промишлени отрасли обаче, сроковете за преход са значително по-кратки. До 2034 г. безплатните квоти за емисии, които компаниите в ЕС получават, ще бъдат постепенно премахнати, като още тази година те започват да покриват част от своите въглеродни разходи. Паралелно с това, вносителите на специфични стоки от държави извън общността ще бъдат задължени да заплащат за емисиите, свързани с производството на продуктите им, чрез т.нар. Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM). Основната идея е да се гарантира справедлива конкуренция, тъй като европейските производители вече носят тежестта на въглеродните такси.
Въвеждането на CBAM е от жизненоважно значение за някои сектори, докато за други представлява сериозно предизвикателство. Производителите на цимент и стомана в Европа, например, отдавна се борят с нелоялна конкуренция от страни, където липсват разходи за въглеродни емисии. За тях механизмът е дългоочаквана мярка. Обратно, предприятията за торове и алуминий са изправени пред екзистенциален риск, тъй като ще трябва да заплащат въглероден данък върху вносните си суровини, което драстично ще оскъпи продукцията им и ще я направи неконкурентоспособна на международните пазари.
Един от най-наболелите въпроси, който обединява всички засегнати индустрии, е свързан с износа. Настоява се количествата продукция, предназначени за експорт, да бъдат освободени от въглероден данък, за да могат европейските компании да запазят позициите си на пазарите извън ЕС. Към момента обаче липсва окончателно решение по този въпрос. Освен това остава неясно как точно ще се осъществява контролът върху внасяните стоки, за да се избегнат опити за заобикаляне на правилата. Едно е сигурно – въглеродният данък неизбежно ще доведе до повишаване на цените на продуктите в Европа, което ще се отрази както на преките клиенти, така и на крайните потребители.
Определянето на дължимия въглероден данък за вносителите може да стане по два основни начина. Компаниите имат възможност да верифицират реалните си емисии чрез независим орган или да използват т.нар. стандартни стойности за държавата на произход, като във втория случай ще им бъде начислена и допълнителна надценка, която започва от 10% за 2026 г. и постепенно ще нараства. Целта е да се стимулират предприятията да отчитат точно вградените емисии в продуктите си. Стандартни стойности обаче са налични само за държави и стоки, за които Европейската комисия разполага с надеждни данни. В останалите случаи CBAM ще се изчислява на базата на емисиите от 10-те държави с най-високи показатели в съответния сектор.
Конкретен пример за предизвикателствата е вносът на цимент от Турция. Вносителите прогнозират удвояване на цените, за да покрият разходите за въглеродни сертификати. Значително по-малко би било оскъпяването, ако могат да се верифицират реалните, често по-ниски емисии на по-новите инсталации. Това обаче може да стане едва след 2027 г., което означава, че дотогава компаниите ще трябва да декларират по-високите стандартни стойности. За местните производители като “ТИТАН Златна Панега”, “Холсим” във Враца и “Хайделберг матириълс Девня” това е шанс да се справят с нелоялната конкуренция, особено от Турция. България е сред страните с най-висок дял на вносен цимент в ЕС – около 25% от общото потребление, като голяма част от него е с висок въглероден отпечатък, което пречи на местните заводи да наложат своите нисковъглеродни продукти.
Екатерина Шилегарска, мениджър „Устойчиво развитие и опазване на околната среда“ в „ТИТАН Златна Панега“, подчертава изключителната важност на адекватния контрол. Тя предупреждава, че без ефективни проверки механизмът може да бъде заобиколен, особено когато данъкът нараства – от 2.5% от емисиите през 2026 г. до близо 50% през 2030 г. Има риск вносители да декларират цимент с ниски емисии, но да внасят такъв с високи, без митническите служители да могат да направят разлика. Предложението на сектора е за въвеждане на случаен принцип на проби и лабораторни изследвания, което да послужи като възпиращ фактор срещу злоупотреби. За целта обаче е необходимо разработване на процедури и оборудване на специализирани лаборатории. Неясно остава и разпределението на отговорностите между Изпълнителната агенция по околна среда (администратор на процеса) и Агенция „Митници“ (разполагаща с данни за вноса).
Производителите на стомана също очакват положителен ефект от CBAM, но и те изразяват загриженост относно контрола. В България вносът на стомана е предимно от Турция, но също така и от страни от Северна Африка като Алжир и Египет, където по-ниските цени на електроенергията дават конкурентно предимство. Ефективният надзор ще бъде ключов за успеха на механизма и за постигането на неговите екологични и икономически цели.
