В началото на декември сондажен кораб навлезе в българските териториални води на Черно море, поставяйки началото на нова глава в дългогодишния стремеж на страната към енергийна независимост. Мисията му е да пробие два проучвателни кладенеца в дълбоководния блок “Хан Аспарух” с цел да се установи окончателно наличието на търговски значими количества природен газ. Тази експедиция е ключов етап в амбициозния график, предвиждащ стартиране на реално производство до 2032 година.
Повече от десетилетие България полага усилия да оползотвори потенциала на това находище, като операторите се сменяха в унисон с геополитическите промени. През 2024 г. френската TotalEnergies прехвърли своя дял на OMV Petrom – румънското дъщерно дружество на австрийския енергиен гигант OMV. Година по-късно, през 2025 г., израелската NewMed Energy се присъедини към проекта с 50% участие чрез новосъздадения си балкански филиал. На фона на съседни държави като Румъния и Турция, които вече разработиха нови находища през последното десетилетие, българският път често е описван като “догонващ”.
**Румънският пример: Огледалото “Нептун Дийп”**
Ако България търси визия за бъдещето на “Хан Аспарух”, тя може да я открие на север. Румънското находище “Нептун Дийп” се намира непосредствено до българската граница в Черно море и изпреварва нашия график с приблизително пет години. Там вече се пробиват производствени кладенци, като се очаква газът да потече от морското дъно към сушата до края на 2027 г. С прогнозен обем от 8 милиарда кубически метра годишно, проектът има потенциала не само да задоволи вътрешните нужди на Румъния, но и да я превърне в износител. За сравнение, годишното потребление на газ в България е около 2.7 милиарда кубически метра.
От OMV Petrom посочват, че работата по “Нептун Дийп” е изградила значително познание за регионалната геология, което е пряко приложимо за “Хан Аспарух”. Подобните дълбочини и условия позволяват безпроблемен трансфер на технически изводи. OMV притежава 50% дял и в двата проекта, а общата им цел е постигане на национална енергийна независимост и превръщане на Черноморския регион в нов енергиен център. Франк Неел, член на Изпълнителния съвет на OMV, отговарящ за “Газ и енергия”, сподели на енергиен форум през 2025 г., че европейската бюрокрация все още налага твърде тежки административни ограничения, забавяйки процеса по издаване на разрешителни.
**Екологичната цена на енергийната амбиция**
Въпреки регулаторните рамки, “Нептун Дийп” остава проект за изкопаеми горива, който напредва на фона на сериозни екологични опасения. Организации и изследователи в Румъния предупреждават за дългосрочни рискове – от съмнителна рентабилност до необратими щети върху климата и морската екосистема. В двете държави природният газ осигурява отопление за някои градове и суровина за индустрията, но заема 20% или по-малко от общия енергиен микс. Постигането на обещаната енергийна независимост, особено за домакинствата, би изисквало огромни инвестиции в инфраструктура както в морето, така и на сушата.
Черно море, един от най-замърсените водни басейни в Европа, е подложено на безпрецедентен натиск. Войната в Украйна, оттичането на химикали от земеделието, индустриалното замърсяване и десетилетията свръхулов са отслабили способността на морето да се самопречиства. “Всяка нова дейност от такъв мащаб добавя напрежение върху среда, която вече е претоварена от човешката активност”, коментира Меглена Антонова, изпълнителен директор на “Greenpeace България”.
**Живот в безкислородната зона и геополитическите ветрове**
“Нептун Дийп” е предвидено да произведе 100 милиарда кубически метра газ през целия си експлоатационен период от резерви, намиращи се на повече от 1000 метра под морското дъно. На тези дълбочини съществува предимно бактериален живот. Една от спецификите на Черно море е резкият шелф на около 100 км от брега. Морският живот е концентриран в плитката зона – там са риболовните райони, застрашените делфини, ливадите от морска трева и Делтата на Дунав. След този праг водата става аноксична – без достатъчно кислород за поддържане на флора и фауна, което обаче я прави идеална за консервиране на корабокрушения.
Преди три години подобни зони, по-близо до брега, се обсъждаха като места за вятърни паркове. Сега, в по-дълбоки води, газовите проекти активно напредват, отразявайки променящия се енергиен натиск и приоритети в Европейския съюз. Тези промени са продиктувани отчасти от крайния срок на блока за забрана на руските изкопаеми горива до края на 2027 г. Европа вече успя да свие вноса на руски газ наполовина – от 45% преди инвазията в Украйна до 19% сега. Въпреки това блокът остава най-големият вносител на тръбен и втечнен природен газ (LNG), който достига до континента през тръбопровода “Турски поток” през България и чрез танкери.
През последните три години на война енергийната независимост се превърна в основен фокус. ЕС преоценява темпото на своя енергиен преход, според Марк Престън Арагонес, ръководител на въглеродното счетоводство в международната е
