Европейските правителства са изправени пред период на значително увеличение на публичния си дълг. Тази тенденция предизвиква сериозни въпроси относно стабилността на финансовите пазари и способността за абсорбиране на предстоящата вълна от нови емисии, особено в контекста на променящата се политика на Европейската централна банка.
Според анализи на Amundi, водеща компания в управлението на активи, държавите от еврозоната се очаква да емитират облигации на стойност 1.4 трилиона евро до 2026 година. Тази колосална сума представлява приблизително 9% от общия им брутен вътрешен продукт. Паралелно с това, Европейската централна банка (ЕЦБ) е поела курс на свиване на своя баланс, планирайки да намали притежаваните активи с 400 милиарда евро.
Комбинацията от тези фактори създава безпрецедентно предизвикателство. След като се приспаднат дълговите книжа с наближаващ падеж, правителствата в еврозоната ще трябва да привлекат нови инвеститори за почти 900 милиарда евро. Тази цифра е значително по-висока от обема, наблюдаван през която и да е предходна година, което поставя под въпрос традиционните канали за финансиране.
Предвид мащаба на предстоящите емисии и оттеглянето на ЕЦБ като голям купувач, пазарът ще трябва да намери значителни нови източници на търсене. Това създава сложна динамика за институционалните инвеститори, включително пенсионните фондове, които трябва да преосмислят своите стратегии в променящата се среда на държавния дълг и да се адаптират към новите пазарни условия.
