Съвременните методи в селското стопанство, често характеризиращи се с интензивна обработка, водят до ускорено влошаване на качеството на земята. Този подход причинява загуба на ценна органична материя, нарушава естествената структура на почвата и намалява нейното биоразнообразие. В резултат на това, почвите губят способността си ефективно да абсорбират вода, което увеличава риска от ерозия и прави земеделските култури изключително уязвими пред засушавания и климатични промени.
В отговор на тези сериозни предизвикателства, все по-голямо внимание привлича концепцията за регенеративно земеделие. Този подход предлага системно решение, фокусирано върху възстановяването на жизнеността на почвата. Чрез целенасочени практики, които възстановяват нейната структура, обогатяват я с органична материя и стимулират естествените биологични процеси, регенеративното земеделие превръща изтощените земи в устойчиви и продуктивни екосистеми. Така то се превръща в ключов инструмент за адаптация към климатичните промени и ефективна защита срещу сушата.
