Бившият американски президент и настоящ кандидат за поста, Доналд Тръмп, разбуни духовете с неочаквано изявление в социалните мрежи, в което предложи налагането на таван от 10% върху годишните лихви по кредитните карти. Според Тръмп, настоящите лихви, достигащи 20% и дори 30%, представляват “грабеж” над американските потребители. Тази инициатива, ако бъде приложена, би променила дълбоко финансовия пейзаж на страната, където общият дълг по кредитни карти надхвърля 1.1 трилиона долара, а средната лихва е около 20%, по данни на Федералния резерв в Сейнт Луис. Високите лихви по тези заеми традиционно се обясняват с липсата на обезпечение.
**Предизвикателства пред реализацията**
Въпреки амбициозността на предложението, мнозина анализатори и експерти изразяват сериозни съмнения относно неговата осъществимост. Джон Хект, анализатор от Jefferies, подчертава, че Тръмп не разполага с правомощията самостоятелно да въведе такава промяна. Подобна мярка би изисквала одобрение от Конгреса, където според Хект шансовете за приемане са минимални, предвид широкообхватните последствия и липсата на политическа подкрепа за подобни инициативи в миналото. Анализатори от TD Cowen също са на мнение, че налагането на таван върху лихвите е прерогатив на законодателната власт, а не на изпълнителната. Те припомнят, че предишни опити за въвеждане на национален максимален процент са се провалили.
Миналата година сходно предложение, внесено от сенаторите Бърни Сандърс (демократ) и Джош Хоули (републиканец), не успя да напредне в Сената, сблъсквайки се със силна опозиция от банкови асоциации. Въпреки че законодателният риск остава нисък, призивът на Тръмп безспорно го повишава, отбелязва Ед Милс от Raymond James, добавяйки, че таваните на лихвите обикновено се определят на щатско, а не на федерално ниво.
**Реакцията на финансовия сектор**
Предложението на Тръмп предизвика незабавна и остра реакция от страна на банковия сектор. Банковият политически институт (BPI), който представлява множество финансови асоциации, предупреди, че налагането на таван би лишило клиентите с най-ниски доходи от достъп до кредитиране, принуждавайки ги да търсят услуги от по-малко регулирани и по-скъпи кредитори. BPI определи промяната като “унищожителна” за домакинствата и малкия бизнес. Институтът изрази опасения, че две трети от картодържателите, които прехвърлят задълженията си за следващия месец, могат да загубят достъп до кредитни линии или да се сблъскат с ограничения, тъй като банките ще коригират практиките си, за да компенсират изгубените приходи от лихви, което също би довело до повишаване на минималните вноски.
Финансовият директор на JPMorgan, Джереми Барнъм, коментира, че предложението е вредно както за потребителите, така и за икономиката, вярвайки, че то ще има точно обратния ефект на желания от администрацията.
**Потенциални икономически последици**
Анализаторът Джон Хект подкрепи опасенията на банките, обяснявайки, че финансовите институции няма да запазят съществуващите си модели на работа, а ще затегнат стандартите за кредитиране, изключвайки значителна част от потребителите. Това от своя страна би довело до спад в потреблението и продажбите на дребно, което в крайна сметка ще свие брутния вътрешен продукт.
Брайън Форан от Truist Securities отбеляза, че предложението е “неблагоприятно” за компаниите в сектора, дори ако 10-процентният таван не стане реалност, тъй като то отваря дебата за възможността за други намаления. Експертът прогнозира, че компании като Synchrony и Bread, които разчитат силно на бизнеса си с кредитни карти за магазини, ще бъдат сред най-тежко засегнатите. Компании като Capital One, предлагащи кредитиране на широк кръг клиенти, също биха усетили негативен ефект, докато American Express, обслужваща по-заможни клиенти с по-големи разходи, би се справила по-добре.
Екипът на Raymond James смята, че компаниите, предлагащи “алтернативни” финансови услуги, като тези от типа “купи сега, плати по-късно” (BNPL) – например Block и Affirm Holdings – биха могли да извлекат сериозни ползи от евентуалното въвеждане на таван върху лихвите по кредитните карти, тъй като техните услуги биха станали по-конкурентни.
Повече яснота относно потенциалното въздействие и настроенията в сектора се очаква през идните седмици, когато много от компаниите ще публикуват своите финансови резултати за тримесечието.
