В сложната мрежа на близкоизточната геополитика, Израел усилено работи за въвличането на Съединените щати в пряка военна конфронтация с Иран. Това твърдение изказва Даниъл Лийви, виден политически анализатор и президент на U.S./Middle East Project, който в миналото е бил част от израелските преговорни екипи по мирния процес. Според него, тази кампания придобива още по-голямо значение за израелския премиер Бенямин Нетаняху в контекста на предстояща предизборна надпревара.
Иранското общество е разтърсвано от вълна на недоволство, чиито корени лежат дълбоко в икономическите трудности. Професор Наргис Бажугли подчертава, че американските и западните санкции целенасочено предизвикват перманентна криза, която цели да парализира управлението и в крайна сметка да свали режима. Парадоксално, но същата тази санкционна рамка възпрепятства формирането на обединени сили за промяна сред гражданското общество и потенциални съюзници в системата. Лийви предупреждава, че чуждестранни военни действия не могат да бъдат градивен елемент на демокрацията и не придават легитимност на подбудителите им.
Израелската дипломация и лобистки усилия от десетилетия са насочени към провокиране на американска военна намеса. Един такъв сценарий, при който Израел инициира мащабна атака, последвана от американски удари по ирански ядрени обекти, вече е бил обсъждан. Макар за тогавашния президент Доналд Тръмп подобни действия да са били възприемани като път към деескалация, за Тел Авив и неговите поддръжници във Вашингтон това е само “първи рунд”, а не окончателно решение. Важно е да се отбележи, че Израел всъщност не преследва “подредена” смяна на режима в Иран.
През последните месеци, Бенямин Нетаняху и неговото обкръжение засилиха натиска си върху Тръмп за “финална” атака срещу Иран. Този график е ускорен на фона на текущите протести в ислямската република. Израелските власти настояват за сценарий, при който САЩ поемат водещата роля в ударите, а Израел или участва активно, или оказва подкрепа, но не действа самостоятелно. Макар коментари на Тръмп за спиране на екзекуциите в Иран да са предизвикали разочарование в Тел Авив, се предполага, че Израел ги възприема като възможна “дипломатическа заблуда”, предхождаща по-нататъшни военни действия, което е разбираемо и за Техеран.
Истинската цел на Израел не е организиран преход, а “държавен разпад чрез колапс на режима”. Този модел е наблюдаван и в други региони, където Израел е подкрепял сепаратистки движения и отцепнически фракции. Целта е да се насърчи хаос, който да ангажира държавите в собственото им разпадане, улеснявайки израелската военна доминация. Примери като Сирия, Ирак, Либия, Йемен, Судан и Сомалия се разглеждат като успешни и желани за повторение. Сега, в навечерието на избори, кампанията срещу Техеран е от критично значение за Нетаняху, чието политическо оцеляване и лична свобода са тясно свързани със съдебните му проблеми. Успешното въвличане на Вашингтон в конфронтация, водеща до колапс и хаос в Иран, би донесло значителни електорални ползи.
Въпреки увереността на Израел, че ще бъде защитен от последиците на иранския колапс поради географското си положение и предполагаемото отслабване на свързаните с Техеран мрежи, сценарият с хаос би бил силно дестабилизиращ за целия регион. Той би могъл да въвлече САЩ в безкрайно блато. Хаосът би засегнал преди всичко самите иранци, но съседни държави като тези от Персийския залив, Турция, Ирак, Афганистан и Пакистан също биха усетили сериозен “прелив на нестабилност”.
