Влизането на президента Румен Радев в партийната надпревара е на път да предизвика значителни промени в българската политическа сцена, но носи и определени рискове. Според доц. Милен Любенов, политолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, този ход ще доведе до сериозна трансформация на партийната система, намалявайки нейната фрагментация.
Очакванията са за повишена избирателна активност, която може да надхвърли дори тази от април 2021 г., когато до урните отидоха около 3.3 милиона граждани. Този процес вероятно ще маргинализира малките националпопулистки формации, както и Българската социалистическа партия (БСП), чиито електорати ще бъдат привлечени от новия политически субект.
Въпреки потенциала за структурни промени, доц. Любенов изразява скептицизъм относно подобряването на качеството на демокрацията в страната. Той припомня, че през последните десет години президентът Радев е имал няколко възможности да демонстрира подкрепа за принципи като върховенството на закона и съдебната реформа, но това не се е случило. Напротив, по време на управлението на кабинета „Петков“, Радев не само не е подкрепил реформаторските усилия в тази посока, но е съдействал за свалянето на правителството.
Особено тревожен е фактът, че през последните години около президентската институция са се формирали олигархични кръгове, които оказват влияние върху решенията на държавния глава. Това създава сериозен риск олигархичният модел в България просто да смени своите лица, вместо да бъде демонтиран.
Електоралната база, на която ще разчита евентуалната партия на президента, включва не само гласоподавателите на споменатите по-малки формации, но и значителен брой от така наречените „негласуващи“ граждани.
По отношение на младите избиратели, политологът прогнозира вълна на активност. Той отбелязва, че младите хора се ориентират в две основни посоки: проевропейска, подкрепяйки формации като „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), и националистическа. Втората група, която в миналото е гласувала за „Възраждане“, вероятно би се насочила към проекта на Радев. Все пак, основният профил на поддръжниците на президента се очаква да бъдат хора на средна и по-напреднала възраст, докато ПП-ДБ ще продължи да привлича по-младите проевропейски настроени избиратели.
Според доц. Любенов, потенциалът на партията на Румен Радев в парламента може да достигне над 100 депутатски места. Първите социологически проучвания ще бъдат ключови. Ако подкрепата за него е над 30%, това би означавало потенциал за пълно мнозинство или много близко до него, като пълното мнозинство се формира около 40% от местата. При подкрепа под 25% обаче, шансовете за самостоятелно управление или силна коалиция намаляват значително.
Възможността за съставяне на правителство е пряко свързана с тези резултати. Макар да съществува теория, че втори предсрочни избори, съчетани с президентски (при които да бъде подкрепена вицепрезидентът Йотова), биха могли да донесат добри резултати, Любенов смята, че играта на втори предсрочни избори е рискована. Всичко в крайна сметка ще зависи
