Напускането на държавния глава Румен Радев от президентския пост преди изтичането на мандата му е ход, който предизвиква множество въпроси и анализи в българското политическо пространство. Според Геновева Петрова, съуправител на социологическа агенция “Алфа Рисърч”, този акт не е просто краткосрочно предизборно позициониране, а част от по-широка и дългосрочна стратегия, чиито ефекти ще се усещат далеч отвъд предстоящите парламентарни избори.
В краткосрочен план, очакваното влизане на формация, свързана с Радев, в следващия парламент, вероятно още на пролетния вот, ще доведе до незабавно преразпределение на силите. Тази нова политическа субект ще подсили позициите на две основни линии: анти-ГЕРБ-ДПС настроенията и евроскептичните течения. Много по-съществени обаче са потенциалните дългосрочни последици, които прозират от амбициите за фундаментални промени в политическата система, заявени още при обявяването на оставката му. Не бива да забравяме, че преди около пет години Радев анонсира готов проект за нова конституция, който така и не бе представен на обществото. Освен това, представители от неговото близко обкръжение, които вече декларираха участие в бъдещата му формация, периодично лансират идеята за преминаване от парламентарно към президентско управление.
По отношение на електоралната база, на която ще разчита бъдещата партия, публичните изяви на Румен Радев преди оставката му вече очертаха опит за привличане на максимално широк кръг от обществени слоеве – по негови думи, “леви, десни, без значение къде членуват и без значение дали са политически активни”. Като първоначално ядро от поддръжници се очертават предимно политически активни симпатизанти на националистически и популистки формации като “Възраждане”, МЕЧ, “Величие”, ИТН, както и традиционни леви избиратели. Все още остава неясно доколко антикорупционните му позиции ще резонират сред симпатизантите на “Продължаваме промяната – Демократична България” и дали ще успее да мотивира до урните голям брой негласуващи досега граждани.
Протестите от декември миналата година показаха активното участие на младите хора, които ясно заявиха своето “не” към определени политически субекти и практики. Предстои им обаче да вземат решение кого искат да подкрепят. В края на миналата година те бяха сред най-колебаещите се както относно участието си във вота, така и за кого да дадат гласа си. Въпреки това, Геновева Петрова допуска вероятност за по-висока активност сред младите в сравнение с предишни избори. Очаква се обаче техният вот да се фрагментира между различни политически играчи, подкрепили протестите, включително и евентуалната формация на Румен Радев.
Възможните комбинации за управленска коалиция в бъдещия парламент зависят от редица фактори. Ключови са кой ще спечели първото място и дали ще разполага със собствено мнозинство, както и броят и съставът на политическите сили, които ще прескочат 4-процентната бариера. Не по-малко важно е какви цели си поставят партиите, на които ще бъде връчен проучвателен мандат – дали просто да формират правителство, или да преследват по-високи амбиции, изискващи квалифицирано мнозинство.
Към настоящия момент, значително представителство в парламента имат потенциал да постигнат три основни формации: ГЕРБ, ПП-ДБ и тази около Румен Радев. С висока степен на вероятност на всички тях ще им се наложи да търсят партньори. Още две до три други формации също биха могли да влязат в Народното събрание. Хипотезите за бъдещи коалиции се градят основно върху близостта на декларираните политически позиции, които към момента са две: анти-Борисов и Пеевски (позиция, споделяна от ПП-ДБ, Радев, но и от “Възраждане”, МЕЧ, “Величие”) и желанието за сериозни промени в политическата система (заявявано предимно от Радев и “Възраждане”). На този етап, всяка от тези хипотези за управление изглежда нереалистична, но както показва политическият опит, често се случват и привидно невъзможни сценарии. Затова е от съществено значение всяка партия още преди из
