В сърцето на най-интензивната технологична надпревара в украинския конфликт се разиграва удивителен парадокс. Докато на фронтовата линия дроновете решават съдби, хиляди километри на изток, в индустриалните паркове на Шънджън и провинция Гуандун, китайски производители координират сложна логистика, за да снабдяват и двете воюващи страни с идентични компоненти. Този феномен разкрива сенчеста икономика, където бизнесът процъфтява над геополитическите разделения, а официалният неутралитет на Пекин прикрива процъфтяващ пазар, който поддържа най-смъртоносното оръжие във войната.
Сценарият често се повтаря: китайски мениджъри прецизно планират срещи, насочвайки украински производители на дронове през странични входове, докато руски купувачи излизат от главния, като по този начин гарантират, че представителите на противниковите страни никога няма да се засекат. Едни и същи процесори, двигатели, сензори и камери достигат до Киев и Москва, понякога в един и същ ден и от един и същ доставчик. И Русия, и Украйна са станали напълно зависими от тази верига за доставки, идваща от Южен Китай. Тази зависимост води до постоянна технологична надпревара във въоръжаването, без нито една от страните да може да постигне значително иновационно предимство.
Олександър Яковенко, основател на TAF Industries, един от водещите украински производители на дронове, е свидетел на тази сложна хореография. По време на рутинни посещения в китайски фабрики, доставчиците често го молят да изчака в близки кафенета, водят го през сервизни коридори или го настаняват в празни конферентни зали, за да избегнат срещи с руски клиенти. “Нашите доставчици полагат усилия да се справят с украинските и руските клиенти. Те се опитват да се уверят, че не сме в една и съща фабрика по едно и също време. Канят нас в един час, а руснаците – в друг. Така, веднага след като руснаците си тръгнат, пристигат украинците”, споделя Яковенко пред Financial Times.
Залогът е екзистенциален. Дроновете са еволюирали от инструменти за разузнаване до основно оръжие, отговорно за приблизително три четвърти от жертвите в конфликта. Те са променили тактическата доктрина, превръщайки наличието им в ключов индикатор за бойна мощ. Руските и украинските вериги за доставки се пресичат в едни и същи индустриални комплекси, състезавайки се за достъп до компоненти, които определят обхвата на полета, яснотата на изображението, точността на целеуказването и успеха на удара.
Зависимостта от китайски части обхваща целия спектър от дронове. Малките, евтини FPV камикадзе-дронове, произвеждани в хиляди бройки, включват китайски микроконтролери, мотори, камери и видеопредаватели. Въпреки че Украйна произвежда близо 1000 специализирани дрона дневно, тя остава зависима от Китай за приблизително 85% от компонентите, използвани в тези системи.
Платформите за разузнаване и атаки на средно разстояние също разчитат силно на китайската технология. Украинските сили наричат серията Mavic на DJI “краля на битката”, като Украйна закупува до 30% от глобалното производство на тези дронове. Заловени руски дронове също показват подобни модели: скорошен разузнавателен дрон, анализиран от украинското разузнаване, съдържаше контролер, навигационни модули, антени, сензори за скорост и системи за автопилот от една и съща китайска компания – CUAV Technology.
Дори дроновете за атаки с по-голям обсег демонстрират дълбока интеграция на китайски подсистеми. Руските дронове Shahed-136, макар и с ирански дизайн, използват китайски KST сервомеханизми. Разузнавателните дронове включват китайски регулатори на мощността Hobbywing, камери Foxeer FPV и модули за предаване на данни Mayatech, способни да удължат обсега до 40 километра. Ключовите параметри като издръжливост, товароносимост и точност на навигацията се определят основно от възможностите на тези компоненти с китайски произход.
Доминирането на Китай на пазара на компоненти за дронове се дължи на няколко фактора. Десетилетия инвестиции в потребителска електроника и производствена инфраструктура са създали несравним мащаб. Китайските компоненти струват приблизително една трета от цената на западните им еквиваленти, което ги прави предпочитан избор за военните, които бързо увеличават производството си във военно време. Китайски фирми като DJI, CUAV Technology и Hobbywing са усъвършенствали технологии с двойно предназначение, които лесно преминават от граждански към военни приложения.
Архитектурата на веригата за доставки също благоприятства китайските доставчици. Компонентите преминават през множество канали – директни продажби от фабрики, посредници в Хонконг, дистрибутори в трети страни – което осигурява устойчивост срещу санкции и експортен контрол. Тази сложност позволява едни и същи компоненти да достигат до руски и украински купувачи по различни пътища, често с минимална видимост за крайното им приложение. Западни разузнавателни източници отбелязват, че китайските доставчици отричат участие, представяйки продажбите като гражданска търговия, дори когато компонентите се озовават в бойни дронове в рамките на седмици. Официалният неутралитет на Китай осигурява политическо прикритие за тази процъфтяваща търговия.
