България е устремена към членство в еврозоната, процес, който поражда както високи очаквания, така и трезви анализи относно реалните ползи и предизвикателства. Експерти, събрали се на шестото издание на Софийския икономически форум, единодушно подчертаха, че единната европейска валута предлага значителни възможности и намалява редица рискове, но не бива да се възприема като магическо решение за всички икономически проблеми. Истинският успех и ускореният растеж зависят пряко от вътрешните политики – отговорна фискална дисциплина, продължаване на реформите, и най-вече, постигане на политическа стабилност.
**Хърватският пример: Вдъхновяващ, но не и копи-пейст**
Опитът на Хърватия, която вече е част от еврозоната, служи като ярък пример за потенциалните ползи. Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската централна банка, представи впечатляващи данни: през последните години икономическият растеж на страната е бил средно 3-4 пъти по-висок от този на еврозоната. Външният дълг, деноминиран в евро, е спаднал драстично от 150% до едва 1% от БВП. Кредитният рейтинг на Хърватия е скочил с четири степени до A-, най-високото ниво в историята ѝ, осигурявайки достъп до финансиране при лихви, съпоставими със западноевропейските. Тези постижения обаче са резултат от целенасочени политики, а не само от смяната на валутата.
**Българската перспектива: Нови възможности и стари отговорности**
Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), акцентира върху историческия момент за България. След повече от 27 години без самостоятелна парична политика, страната ще стане част от процеса на формиране на политиката на една от двете водещи световни валути. Еврото елиминира валутните рискове, подобрява ликвидността и гарантира по-лесен достъп до финансиране. В същото време, то изостря значението на други ключови фактори като производителност, добро управление, конкурентоспособност, ефективност на трудовите пазари и иновации. Лингорски предупреди, че единната валута не е заместител на разумните и отговорни макроикономически политики.
**Рискове и предизвикателства пред България**
Лиляна Павлова, бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, очерта три основни предизвикателства. На първо място, това е управлението на очакванията – еврото създава условия за растеж, но не „прави чудеса“. Второ, по-достъпното финансиране трябва да бъде насочено към повишаване на производителността, а не просто към стимулиране на потреблението. И трето, жизненоважна е политическата стабилност, която да позволи вземането на дългосрочни решения, за да може България пълноценно да се възползва от предимствата на единната валута. Според Павлова, еврото не може да предотврати икономически турбуленции, но значително намалява тяхното влияние и потенциалните щети.
**Непоколебимият път към еврото и продължаващите реформи**
Заместник-министърът на финансите Методи Методиев изтъкна, че въпреки продължителния период на политическа нестабилност, България е запазила своята стратегическа цел за приемане на еврото. Широкият политически консенсус по този въпрос е позволил на администрацията и експертите да продължат работата си, изпращайки позитивен сигнал към международните партньори. Методиев подчерта, че икономическите реформи, предприети преди и след присъединяването към ERM II, са били не по-малко важни от самото приемане на единната валута и тази реформаторска инерция трябва да бъде запазена.
**Напредък в прехода: Еврото вече преобладава**
Данни, представени от Илия Лингорски, показват, че преходът към еврото в България протича по план, дори по-бързо от очакваното. Към миналата седмица над 67% от левовете вече са били изтеглени от обращение, като се очаква този дял да достигне 90% до края на настоящата. В обращение вече има 5.3 милиарда евро, докато левовете са намалели до около 10 милиарда. Любопитен факт е, че от близо 940 милиона монети от 1 стотинка, БНБ очаква почти половината, на стойност около 4.5 милиона лева, да не бъдат изтеглени. Периодът на двойно обращение, през който плащанията могат да се извършват както с левове, така и с евро, приключва в края на януари. От февруари ще се приема само новата валута, но гражданите ще имат възможност да обменят безплатно левовете си в евро в банките и избрани пощенски клонове до средата на годината.
В заключение, пътят към еврозоната е стратегически важен за България, но максималните ползи ще бъдат реализирани само ако страната продължи да работи усилено върху вътрешните си политики, поддържайки фискална дисциплина, насърчавайки реформи и гарантирайки стабилна политическа среда.
