На 27 януари светът, и в частност Европа, се обединява в мълчалив и дълбок поклон пред милионите жертви на Холокоста. Тази дата не е избрана случайно – тя отбелязва годишнината от освобождаването на най-големия и смъртоносен нацистки концентрационен лагер, Аушвиц-Биркенау. Разположен на територията на окупирана Полша, този лагер се превръща в зловещ символ на безпрецедентен геноцид, планиран и осъществен от Третия райх.
Между 1940 и 1945 година, Аушвиц-Биркенау е арена на невъобразими зверства, отнели живота на над един милион души. Сред тях са предимно европейски евреи, които стават мишена на систематично унищожение, но също и повече от 100 хиляди представители на различни националности. Сред последните са и около 20 хиляди пленени съветски войници, които също намират своя край в лагерните стени.
Краят на този кошмар настъпва на 27 януари 1945 г., когато части на Червената армия достигат до лагера. Пред очите на освободителите се разкрива ужасяваща картина – сред руините и мъртвите тела са открити едва около 7500 оцелели затворници, крепящи се на ръба на човешкото съществуване. Тяхната история остава вечен свидетелство за жестокостта на човешката природа и за непоклатимата воля за живот.
Паметта за Холокоста се предава през поколенията по различни начини, включително чрез изкуството. Един забележителен пример е графичният роман “Маус. Разказът на един оцелял” от Арт Спигелман. Тази творба е не просто комикс, а културен феномен, който през 1991 г. става единственият по рода си носител на награда “Пулицър”. Спигелман проправя път за сериозни социални и политически теми в жанра, като дори въвежда термина “графичен роман”. Първата част на книгата излиза още през 1980 г. в САЩ.
“Маус” разказва за ужасите на лагера на смъртта Аушвиц (Освиенцим) през очите на полския евреин Владек Спигелман, бащата на автора. Чрез метафорично представяне на героите като животни, Спигелман-баща споделя своите преживявания от окупирана Полша и лагера, опитвайки се да предаде невъобразимите си спомени на сина си по един по-щадящ начин. Тази творба е мощен инструмент за разбиране и съхранение на спомена за най-мрачния период в човешката история, напомняйки ни за вечната отговорност да помним, за да не се повтаря никога повече.
