В свят на безпрецедентно материално благоденствие, дебатът за това дали просперитетът наистина допринася за добрия живот на индивида и обществото, придобива все по-голяма тежест. Постлибералните коментатори все по-често изказват тезата, че демократичният капитализъм е достигнал своите предели, превръщайки се от двигател на прогреса в пречка за човешкото развитие. Но дали това твърдение издържа на по-внимателен анализ?
Преди почти век, в своето есе „Икономически възможности за нашите внуци“, Джон Мейнард Кейнс предвиждаше, че човечеството е на път да реши своя икономически проблем. Натрупването на капитал и технологичният напредък щяха да тласнат жизнения стандарт във възходяща траектория, която в рамките на столетие ще сложи край на вековната „борба за оцеляване“. Тази перспектива обаче изпълвала Кейнс с ужас. Той се тревожел, че човечеството ще бъде лишено от своята традиционна цел и ще преживее „общ нервен срив“, докато се опитва да пренастрои инстинктите и навиците, вкоренени в него през безброй поколения.
Днес, Бринк Линдзи, старши вицепрезидент в центъра „Нисканен“, в своята нова книга „Постоянният проблем: Несигурният преход от масово изобилие към масов разцвет“, твърди, че пророчествата на Кейнс са се сбъднали. Според Линдзи, богатите либерални демокрации действително са разрешили проблема с материалното осигуряване, но в резултат на това преживяват своеобразен „нервен срив“. Той изтъква тревожни тенденции като наднормено тегло, пристрастяване към технологии, спад в грамотността и резултатите от тестове за интелигентност, влошено психично здраве, социална изолация и намалена раждаемост. В тези общества се наблюдава още забавяне на растежа на производителността, задълбочаване на класовите разделения и ерозия на доверието в институциите. Изводът му е категоричен: „обществото се разпада“.
Тази теза намира силен отзвук сред постлибералните коментатори, които виждат в демократичния капитализъм изчерпан и неуспешен експеримент, пречка пред човешкия просперитет. Според Майкъл Р. Стейн, директор на изследванията на икономическата политика в Американския институт за предприемачество, подобно твърдение е очевидно погрешно.
Стейн оспорва идеята за изчерпан капитализъм, особено в настоящата епоха на забележителни иновации. Той посочва пробиви като GLP-1 лекарствата за диабет и отслабване, бързия напредък в лечението на животозастрашаващи заболявания като Алцхаймер и рак, както и генеративния изкуствен интелект, който се очаква значително да увеличи производителността през следващото десетилетие. Тези постижения са доказателство, че иновационният двигател на развитите икономики е далеч от изчерпване.
Нещо повече, богатите демократични общества показват значителен напредък по редица ключови показатели. Продължителността на живота в САЩ например отново се покачва, надминавайки нивата от 90-те години. Смъртността от сърдечни заболявания е намаляла с 66% от 1970 до 2022 г., а насилствените престъпления са се свили наполовина през последните три десетилетия. Достъпът до информация е безпрецедентен, като огромна част от домакинствата притежават компютри и широколентов интернет. Работниците се радват на повече почивни дни, а безопасността на пътуванията, особено във въздушния транспорт, е достигнала исторически върхове.
Твърдението, че масовото богатство е довело до „разпадане“ на обществото, също така не издържа на историческа проверка. Американското общество е било в много по-тежко състояние през 50-те години на XIX век, довело
