Десетилетия наред общоприетото схващане за произхода на рака е, че той започва с генетична промяна в ДНК на иначе нормална клетка. Тази мутация, предполагаше се, дава на клетката зелена светлина да се дели безконтролно, заобикаляйки естествените механизми за контрол на качеството в организма. Крайният резултат е формирането на тумор, от който отделни клетки могат да се разпространят и да засегнат други органи и тъкани.
През последните години обаче, научната общност достига до изненадващи прозрения. Оказва се, че така наречените “ракови” мутации, които традиционно свързваме с развитието на болестта, всъщност са често срещано явление и в напълно здрави тъкани. Подобни генетични изменения са открити при значителен процент от изследваните здрави проби, което променя из основи разбирането ни за началните етапи на онкогенезата.
Това откритие отваря нови, мощни пътища за разработване на стратегии за превенция и ранно откриване на едно от най-смъртоносните заболявания на нашето време. Ако мутациите сами по себе си не са единственият иницииращ фактор, фокусът на науката може да се измести към други механизми, които превръщат “мирните” мутирали клетки в агресивни ракови образувания.
